Много щедро от страна на Кълън да ме остави да поспя още час и половина. И тъй като рядко позволяваше на слънцето да се събуди преди него, и тази сутрин имах щастието сънят ми периодично да бъде прекъсван от шумната му игра. Но бях свикнал и успявах да подремна, докато детски колички шумно пълзяха по мебелите във всекидневната, хеликоптери бучаха и се виеха из трапезарията, а Конан Варварина въртеше меч.
Трябваше да положа известни усилия да склоня отпуснатото си тяло да заеме вертикална позиция, след което надянах един от халатите на баща ми. Той имаше общо два. На мен се падаше онзи, върху който несдържаните „излияния“ на бебето Кълън бяха оставили своите отпечатъци. Съпругата ми имаше силно развито чувство към екологично чистите памперси, които макар и меки и удобни, бяха твърде пропускливи.
Отидох в кухнята и като издирих нужната посуда, се заех да приготвя бъркани яйца. След малко при мен нахлу Кълън и плъзгайки се по пода, се спря чак при плота. Погледа ме известно време как бъркам в тигана с дървена вилица и каза:
— Може ли малко и за мен? — После явно се сети нещо, защото добави: — Моля те.
— А къде са ми целувката и прегръдката за добро утро?
Наведох се. Ръчичките му се обвиха около врата ми и здраво ме стиснаха, а малките му устнички се долепиха до моите. После той изхвърча от кухнята и се провикна през рамо, докато изчезваше в голямата спалня:
— Малко по-рохки. И със сол, но без черен пипер, моля. — Думите му прозвучаха, сякаш понесени от вятъра, постепенно заглъхващи с отдалечаването му.
Счупих още едно яйце с една ръка, както ме бе учила Тес. Тя беше магьосник в кухнята. Майка й се бе погрижила за това.
Но за доктората по история Тес се бе погрижила сама.
Чух, че вратата на задната веранда се тресна, след това и вътрешната врата. Тихо потракване на високи токове на жена.
В кухнята се появи Етъл Кълоуи, бабата на Кълън по майчина линия. Моята тъща. Черният облак на ясното небе над баща ми.
Погледът й спокойно можеше да олющи боята от някоя алуминиева повърхност. Заговори през зъби, изплювайки всяка дума, сякаш имаше гранясал вкус.
— Чете ли днешния вестник? — Малки гневни петънца танцуваха из очите й.
— Не. Татко не се е абонирал. Какви ги е сътворил този път Джес Хелмс?
Тя запрати клюкарския вестник на плота и изсъска: „Безропотен изпълнител“, врътна се и излезе от кухнята да търси Кълън. Татко сигурно я беше чул да влиза и се бе измъкнал през предната врата. Страхливец.
Завъртях вестника така, че да го прочета, без да получа главоболие. В горната част на първа страница на „Хералд Трибюн“ имаше статия от три колони, посветена на мен. Беше придружена с моя снимка, на която приличах на бивш рецидивист с махмурлук. Даваха се точни подробности за грабежа, престрелката, отвличането на Фелисия Хъчинс и светкавичното бягство.
През цялото време се намекваше, че ако не се бях защитавал с такава страст, горката, безпомощна госпожица Хъчинс нямаше да пострада, а само парите да изчезнат.
За момент се замислих дали това беше възможно. Вероятно не. След като нападателите са напуснали банката от другия изход, значи не са били много заинтересовани от мен.
По-нататък историята продължаваше с кратки изблици на негодувание срещу това, че полицаите не са ме задържали, а само са ме разпитали и освободили. Явно авторът е останал сляп за факта, че дузина свидетели оправдават действията ми. Изненада!
Не бях очаквал друго от „Хералд Трибюн“, но въпреки това се ядосах.
Извадих яйцата от тигана, изсипах ги в две чинии и се провикнах:
— Кълън, яйцата са готови! — Зачаках звука от приближаващи се стъпки.
Но не чух нищо.
— Кълън! Яденето ти ще изстине!
— Защо крещиш? — чух гласа му съвсем близо до мен.
— Извинявай, помислих, че си в предната част на къщата с баба.
Домът, в който израснах, представляваше несиметрична постройка с няколко пристройки. Всички стаи имаха поне две врати, като повечето бяха междинни. Представете си един лабиринт във формата на подкова с размити очертания и с ограда, свързваща отворените краища. Моят дом е нещо подобно.
— Дойдохме през банята — каза той, — нямаше нужда да викаш.
— Сядай. — Посочих чиниите. — И яж.
Така и направи. Обърна се към баба си:
— Ще хапнеш ли малко яйца? Препечена филийка? Кафе?
Тя се настани на стола до него и отговори:
— Мисля, че бих предпочела чаша чай.
Разбира се, че щеше да поиска чай. Така щях да се ангажирам с приготвянето му и яйцата ми щяха да изстинат.