— Не, аз наистина…
— Само се пошегувах, Хедър. Имам този лош навик. Не всеки приема хумора ми.
Изглежда се почувства неловко. Нещо я бе притеснило.
Накрая събра сили и продължи:
— Появи се един проблем. С Уеб.
Усмихнах се окуражително.
Тя ровеше с вилицата в салфетката си. Очите й бяха приковани в масата, не смееше да ме погледне.
— Започнал е да създава проблеми с дисциплината в детската градина.
— Бие ли се?
— Да.
— Отговаря? Не спазва реда?
Тя тутакси вдигна поглед и каза:
— Да, именно. И с Кълън ли е така?
Поклатих глава.
— Вече не.
Намръщи се.
— А когато ти си бил малък?
— И тогава.
— Говоря сериозно.
— Аз също — уверих я. — С какво мога да ти бъда от полза?
Тя си пое дълбоко въздух, издиша, впери поглед встрани, после отново ме погледна и продължи:
— Уеб се нуждае от баща. — Хедър седеше изопната на стола си. Излъчваше спокойствие и същевременно предизвикателство и неудобство, сякаш се колебаеше.
Тогава аз го казах.
— Това предложение ли е?
Сконфузен смях.
— Не, нищо подобно… Ти отново се шегуваш.
Кимнах.
— Треньорите, дори по тийбол, са нещо като наставници, това е част от задачата им. Съгласна ли си?
— Разбира се. Но мисля, че Уеб се нуждае от някой, който ще е винаги до него.
Бях стъписан.
— Искаш да се премести да живее у нас ли?
— О, не. Не да се премести. Просто да прекарва повече време с теб и Кълън. Нали знаеш — риболов, игра с топка, боричкане…
— Мъжки неща.
Тя отново се притесни.
— Знаеш какво имам предвид. Не съм сексистка.
— Със сигурност си, но няма нищо. В крайна сметка ние наистина сме от два различни пола.
Нямах представа каква роля играе бащата на Уеб в живота им и дали изобщо играе някаква. Той и Хедър се разведоха още преди смъртта на Тес.
— Ами бившия ти съпруг?
— Той не е образец за подражание за едно момче — измърмори тя.
— Защо?
— Съпругът ми няма абсолютно нищо общо с Уеб. Не го вижда. Всъщност, има ограничителна заповед, която му забранява.
Чувствах се малко неловко от развоя на разговора.
— Защо? — повторих аз.
Тя завъртя глава.
— Няма ли чичо или дядо?
— Никакви чичовци и по двете линии. Родителите ми живеят в Шарлот. Баща ми притежава фирма — посредничи в електроснабдяването. Мисли само за пари и спорт и плаши Уеб всеки път, когато им отидем на гости. Ще бъда откровена с теб — продължи тя. — Главният проблем на Уеб в момента е, че около него няма никакви мъже. Последствията от този факт вече стават неконтролируеми.
— В момента нямаш ли, ами… романтични увлечения?
— Не е нужно да си деликатен — каза тя и като доказателство за думите си се вторачи в мен. — Нямам късмет с мъжете. Никога не съм имала. Онези, които харесвам, или не ме харесват, или не приемат детето ми, или просто искат да прекарваме цялото време в леглото.
В очите й се появиха гневни искри. Явно бях засегнал болното й място. Трябва да си подбирам думите, що се отнасяше до личния й живот.
Но не се ли радвах, че в личния й живот няма мъж? Да, радвах се.
На съседната маса някакъв тип, дебел, с голям нос и островърхи обувки, бръкна в якето си, извади пура с размерите и формата на подводница и я запали, пренебрегвайки стоящата наблизо табела „ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО“. В първия момент ми хрумна да я грабна от ръката му и да подпаля с нея жалката му перука, но като размислих, се отказах. Прекалено добре съм възпитан за подобни неща.
Опитвайки се да не вдишвам дима, насочих разговора към по-неутрални води.
— Какво мисли Уеб по този въпрос?
— Той почти те боготвори. По време на спортния сезон говореше само за теб. „Треньорът Ванс каза това, треньорът Ванс каза онова.“ Наблюдавах те по време на игрите и забелязах, че се отнасяш към всичките си питомци с уважение и искрена обич. Затова се обръщам точно към теб. Уеб се нуждае от мъж, който да му обръща внимание, да бъде твърд, но не безсърдечен, какъвто е дядо му.
— Поласкан съм. И въпреки че не съм сигурен дали това ще помогне, с удоволствие ще прекарвам повече време с Уеб, а и съм сигурен, че Кълън ще се радва да си има другар на неговата възраст в игрите. Той прекарва голяма част от деня при баща ми, който го гледа и в момента. Къщата му и площта около нея заемат около триста декара, има голямо езеро, в което могат да плуват, да ловят риба, да плават с лодка и да ги хапят комарите. Татко е пенсионер, а майка ми почина преди години. Главното му занимание в живота е да бъде близо до Кълън, от което се и чувства по-млад. А и за да избягва съприкосновението с тъща ми.