Аз се настаних на един стол, поставен точно срещу него. Кръстосах крака, облакътих се на коляното си и сплетох пръсти, повече или по-малко спокойно.
— Вярвам, че си изпратил приятелката си до дома й без инциденти.
— Да, и после стигнах до тук съвсем сам.
— Какъв късмет — каза той и премина по същество: — Проверих някои неща за теб. Имам връзки, цивилни и военни, изграждани с години. В началото на войната във Виетнам работех в Централния следствен отдел.
О-хо.
— Давах подкупи, използвах непозволени средства, убеждавах, заплашвах, сключвах сделки. Да се получи информация за теб, е по-трудно, отколкото да разбереш финансовите операции на президента, но аз постигнах известен успех. Бях информиран с нехарактерната липса на подробности, че военното ти минало не е толкова невинно, за каквото го обяви при предишния ни разговор. Изглежда е трябвало, как да го наречем, да преминеш през големи трудности, докато придобиеш днешните си способности.
— Добре, нека така да го наречем — отвърнах аз.
— Като се основавам на предположението, че си получил значителен професионален опит през време на службата си, искам да те попитам каква е оценката ти за ситуацията в сладкарницата.
— Не искам вестниците да разбират за това.
Той вдигна силната си ръка с длан, обърната към мен.
— Не се притеснявай. Това, което ще кажеш, си остава наша тайна, дори няма да го използвам служебно. Никой друг не е запознат с това, което успях да изровя за теб чрез скромната си информационна мрежа. Данните са записани тук — той посочи слепоочието си — и никъде другаде. Имаш думата ми.
Кимнах.
— Добре. И така, според преценката ми, човекът от БМВ-то беше дошъл за мен. Единствено за мен. Не гледаше нито вляво, нито вдясно, а право в мен. И изчака да го погледна в очите, сякаш искаше да разбера кой е и защо го прави. Но не съм сигурен. Мисля, че вероятно е свързано с историята в банката и последвалата заплаха по телефона. Нищо, което съм направил през последните двайсет години, не може да бъде причина за нещо такова. Нито пък за нещо по-лошо. Много мислих за случилото се. Единственото, което ми хрумна, е, че двамата, които се измъкнаха при банката, са необичайно лоялни към двойката, неуспяла да офейка.
— В правилна посока си или поне донякъде — каза Фанър, вторачи се замислено в бюрото, забарабани с дебелите си пръсти по него и след като почеса месестото си ухо, добави: — Нека да ти прочета нещо за едната от твоите жертви.
Стомахът ми се сви при употребата на думата „жертва“.
— Ървинг Джейкъб Хукър — започна да чете той, — известен като Ървинг Талбът, а също и като Талбът Джейкъбс. Роден на 11 юни 1958 година в Атланта, Джорджия. Висок метър седемдесет и пет, седемдесет и шест килограма, тъмна кожа, средно развито телосложение. Обикновено е с брада, а понякога само с мустаци. Отличителни белези: белег от пробождане с нож под лявото око. Криминално досие: осъждан за въоръжен грабеж, опит за убийство и за дребна кражба. Лежал общо осем години в различни затвори, тук и в щата Ню Йорк. Носи се слух, че удушил мъж в затвора, но така и не било повдигнато обвинение. Липсвали свидетели. Имал е репутацията на „лош тип“, но не и на прекалено умен. Това е мъжът, когото си очистил.
— Да, така и предполагах. А онзи с картечния пистолет?
— Него не успяхме да идентифицираме.
Приведох се напред.
— Виж ти. Имахте два дни!
— Така е. Въпреки това, нямаме представа кой е. Кой е бил?
— Предполагам, че сте се сетили да вземете отпечатъци.
— Благодаря за подсещането — сухо отвърна той.
— След като и ФБР се е включило в разследването, нали е обир на банка, обзалагам се, че те също проучват замесените.
— Правилно.
— И все още сте в неведение?
— Както и данъчната служба, въоръжените сили, и личният ми екстрасенс.
И таз хубава. У човека имаше наченки на чувство за хумор. Кой би помислил? Стана ми по-симпатичен. Е, не много.
— Следователят провери ли стоматологичните картони?
— А защо мислиш, че не сме се сетили? Разбира се, че ги провери — изръмжа той. — Колкото тромаво и непохватно да е понякога това управление, все пак не сме глупаци. Редовно разследваме убийства и много често с положителен резултат.