При първата възможност рязко свърнах, след това се насочих наляво през надлеза.
Камарото запали фарове и ме последва.
Полицейска кола без опознавателни знаци, която ми сигнализира, че съм минал на червено? Не. Дори патрул на магистралата не би карал без светлини само за да глоби дребен нарушител. А може би не?
Реших да се уверя. Върнах се на Бенджамин Паркуей, в зоната с ограничение седемдесет километра в час. Отпуснах газта, включих на втора и подкарах бавно. Камарото се засили, премина в платното отляво и почти се изравни с мен. Когато обърнах глава да видя кой е на борда, прозорецът на пътника до шофьора се смъкна и пред погледа ми изникна дулото на оръжие.
Дадох газ, усещайки напрежението в долната част на гърба си. Някаква невидима сила ме повлече надолу и аз потънах в седалката си. Почти мигновено стрелката на оборотомера се качи на 6800 оборота в минута — в червения сектор. Смених скоростта с по-висока, за да избегна форсирането на двигателя. Задните гуми изсвириха под напора на триста и двайсетте коня, пръхтящи, цвилещи и препускащи с бясна скорост. Но това, в крайна сметка, беше тяхното предназначение.
Автомобилът зад мен губеше мощност и с огромни усилия се опитваше да я компенсира. Внезапно ударих спирачки, превключих на втора и завъртях кормилото надясно към Грийн Вали Роуд. От рязкото намаляване на скоростта гумите за момент поднесоха, но после налучкваха подходящите обороти и чистокръвната японска машина успя да се справи. С двойната турбосистема на тойотата набирането на скоростта ставаше мигновено. На практика нямаше никакво забавяне или нужда да чакаш да се навият механичните вътрешни части. Колата просто полетя по асфалта, сякаш реактивен самолет фантом се издигаше от неколкометрова превозваща платформа.
Завих отново надясно към банката, надявайки се да ме изгубят сред лабиринта от сгради на търговския център „Френдли“. Намалих, като едва не забърсах странично един възрастен мъж в зелен буик, който имаше такъв вид, сякаш току-що бе глътнал пейсмейкъра си. Защо ли ми хрумна подобно сравнение? Размина му се за около десет сантиметра.
Завих покрай Суенсънс, оставяйки по този начин между мен и камарото препятствие от една сграда и се мушнах, много хитро от моя страна, в… задънена улица.
О-хо.
Направих обратен завой, за да се измъкна от там, но шофьорът на камарото ме забеляза. Грохотът на големия му осемцилиндров двигател беше също толкова злокобен, колкото и свистенето на вятъра в пастта на бурята. Профучах покрай универсалния магазин, покрай още една банка и търговски център за обувки, но камарото ме следваше по петите. Спуснах се по Пембрук, после надясно към Теръс Тиътър, покрай Скот Сийд и към входната рампа на Уендовър авеню.
Излязох на шестото платно. Стрелката на оборотомера показваше шест хиляди на трета скорост. Това се казва кола. Дланите ми се бяха изпотили.
Камарото се появи, зави и за миг шофьорът изгуби управлението, после автомобилът се спусна след мен.
Натиснах съединителя и смених на четвърта, за първи път от началото на преследването. Машината дърпаше мощно, стрелката на температурата беше на средата. Тойотата ми започваше да влиза във форма.
И тогава стана каквото стана.
Минахме по надлеза на Уест Маркет със сто и двайсет, а може и повече, и започнахме да се спускаме. От дясната ми страна бръмчаха моторите на два пикапа — стар червен форд и нов жълт. Погледнах в огледалото. Камарото беше точно зад мен. Червеният пикап свърна и излезе в централното платно, жълтият продължи в най-дясната лента. Това ми остави една възможност — външното платно.
Засилих се към него.
Същото направи и червеният форд. Намалявайки плавно като добре трениран състезателен кон, тойотата се шмугна в средната лента, която тъкмо щеше да бъде освободена — или поне така се надявах — от червения форд. Пъхнах се между двата пикапа като изстискана паста за зъби.
Внезапната ми маневра явно беше стъписала двамата шофьори. Старият форд частично беше навлязъл в средното платно и бялата лента беше между гумите му. Жълтият пикап свърна леко вляво и пое по другата бяла линия.
Камарото се оказа заклещено между единия пикап и мантинелата.
Но шофьорът успя да се измъкне. Задницата на автомобила промени посоката си и спря под най-подходящия ъгъл спрямо жълтия пикап, след това се стрелна напред и се шмугна пред червения форд. И двата пикапа, тъй като не се движеха особено бързо, спряха. Шофьорите се вторачиха в камарото, което полетя като стрела по Уендовър.