— Значи нашите приятелчета са живи — каза Дейв.
— Искаше да се осведоми дали знам нещо за катастрофата. Отрекох. Мисля, че е по-добре да си мълча.
— Ами ако някой е познал колата ти? — попита ме Дейв.
— Тогава ще му разкажа всичко. Няма да имам друг избор. Бих искал да остана в сянка и да си изясня нещата, освен ако не се появи отново проблем. Ще видим. Фанър каза, че камарото било откраднато тази вечер пред един местен нощен клуб. Собственикът бил открит сред купчина боклуци с мозъчно сътресение, но жив. В безсъзнание. Преди час са съобщили за откраднато БМВ. Собственикът живее в Кърнърсвил. Току-що се прибрал от Мъртъл Бийч и открил, че колата му е изчезнала.
— Изобретателна двойка — отбеляза Дейв.
— Научили ли са нещо за отвлечената касиерка? — попита татко.
— Нищо не каза за това. Но ако бяха, вероятно би споменал.
— А сега какво? — намеси се Етъл.
— Ще отида да поспя няколко часа. На онези типове в момента им гори под петите. Ще бъде спокойно известно време. Още утре сутринта ще се обадя на Макелрой. После ще видим.
Довлякох се до спалнята, свалих си обувките, преместих Нубин и легнах до сина си. Стиснал деветмилиметров браунинг в едната ръка и пръстите на Кълън в другата, успях да се унеса.
10.
Да открия Макелрой, се оказа много по-трудно, отколкото предполагах. Накрая се свързах с някакъв тип, който призна, че му е известно местонахождението на полковника и обеща да му изпрати съобщение да се обади веднага. Затворих и отидох да поработя над закуската.
Дебели резени шунка, нарязани пресни ябълки, фурми и банани, бисквити с мляко. Кълън излезе от спалнята все още сънен и замаян и седна на масата в столовата. Бъбривостта не беше негова черта рано сутрин.
— Какво искаш за закуска, момчето ми? — попитах аз игриво.
— Ядки с мляко.
— Приготвянето на ядки с мляко ще отнеме известно време. Дали коремчето ти ще може да почака?
— Предполагам.
— Искаш ли гореща бисквита с мед, докато приготвя ядките?
Вяло кимване.
— Имаш предвид „Да, благодаря“?
— Да, благодаря.
Извадих една пареща бисквита от купичката, покрих отново съда с кърпата, после разделих бисквитата на две с назъбен нож, намазах я обилно с мед от малка делвичка на печката и я подадох на потомъка си, който лакомо я погълна. Здравословният апетит беше една от хубавите му черти рано сутрин.
Появи се и татко. Беше почти толкова унесен, колкото и Кълън. Подозирам, че беше изтощен от среднощното бдение. Знаех как са организирали охраната през остатъка от нощта и ранните зори, но не бих се учудил, ако изобщо не са си лягали. Етъл и Дейв си бяха тръгнали малко след като се събудих, отхвърляйки предложението ми да закусят с нас.
Трудно мога да си представя някой да откаже угощение.
И двамата изпиха по една последна чаша кафе. През цялата нощ кафеникът беше стоял пълен догоре с гореща течност. Тръгнаха си с предупреждението, че ще се навъртат наоколо, за да пазят детето.
Татко пиеше кафето си, а Кълън постепенно се разсънваше. Водихме безцелен разговор до момента, в който баща ми не спомена, че предишната вечер е научил Кълън да играе покер. Кълън се похвали колко ръце е спечелил и каква голяма купчина от кибритени клечки е натрупал.
Разбърквайки ядките с млякото, аз се обърнах към татко:
— Успява ли да следи картите? Познава ли поредиците от карти?
— Не казвай — обади се Кълън. — Знам какво е двойка и флота.
С баща ми се спогледахме, после се обърнахме към нашия скъп наследник и възкликнахме едновременно:
— Флота?
Малкото челце на Кълън се сбърчи замислено. Зад лешниковите очи работеше мисловна сонда. Намери онова, което търсеше, лицето му се проясни и малката вертикална гънка между веждите изчезна.
— Флош! — поправи се той. — Двойка и флош.
Три поколения Ванс от мъжки пол се разсмяха гръмко, вдъхвайки насладата на мига. Здраво свързани както генно, така и духовно. Само двама от кавалкадата чичовци, лели и братовчеди Ванс, с които се бях срещал през годините, бяха проявили някакви признаци на липса на чувство за хумор. Заблудени души, без съмнение. Нито намек от подобно нещо в нашето трио.