Накъдето и да се обърнеш, беше пълно с педанти.
Малко след печалната изповед на управителя ме откараха в полицейското управление и ме настаниха на сигурно място в мрачната стая за разпити, където се намирах в момента. Вътре, при добро желание, можеха да се поберат освен металната маса и трите стола с жълти пластмасови седалки във формата на лъжички за сладолед, и четири-пет човека. Бели стени, бял таван, звукоизолиран и покрит с плочки под, без прозорци и без врата. На дългата маса се мъдреха два алуминиеви пепелника, пакетче дъвки и задните части на Макдъфи.
Дали щяха да ме почерпят с дъвка? Най-вероятно не.
Единствената врата на стаята се отвори и вътре влезе едър мъж в сив костюм, розова риза и вратовръзка на разноцветни геометрични фигури. Ъгловатото му лице беше гладко избръснато, а косата му бе наскоро подрязана в къса пострижка, тип старши сержант. Щръкнали уши, сини очи, къси кебапчести пръсти и — както много скоро щях да разбера — примитивни обноски. Беше приблизително петнайсет сантиметра по-висок от мен — следователно около метър осемдесет и седем, а големите му крака, както при пумите, с лекота носеха тежестта на сто и петнайсет килограмовото му туловище. Значително количество златни бижута украсяваха този блюстител на закона, без обаче да се подвизават на ушите или пък на носа му. Мъжът тихо прекоси стаята, заобиколи масата и седна на стола.
Големият човек проговори с дълбок, гърлен глас, който съвсем спокойно би могъл да принадлежи на някой ягуар, ако ягуарите можеха да говорят.
— Слез от масата, Карл.
Незабавно послушание. Макдъфи повдигна туловището си и се заусуква наоколо като млад пъпчасал тийнейджър на абитуриентски бал. Веднага ставаше ясно кой командва парада.
Гърленият глас отново се обади:
— Аз съм лейтенант Джон Т. Фанър, отдел „Убийства“. Както ми докладваха, вашето име е Тайлър Ванс. Нали така?
Мъжкар от класа. Явно възнамеряваше да ме стъпче. Е, ще я видим тази работа.
— Ще ми подадете ли дъвките? — попитах.
— Моля?
— Дъвките. Пакетчето на масата. Подайте ми го. Гърлото ми е пресъхнало.
Двамата се вторачиха в мен.
— Ако продължавате да ме гледате толкова страшно, мога да припадна от уплаха, да се сгромолясам на земята, да си ударя главата и да ми излезе цицина и тогава ще съм принуден да ви съдя. — Намерението ми бе да ги спечеля с шеговитото си остроумие.
— Заповядай, хитрецо — каза Макдъфи и ми подхвърли пакетчето.
Дали вече беше на моя страна? Е, все едно. Нали получих дъвките. Взех си една, пъхнах я в устата си и започнах да мляскам с удоволствие.
— А сега как се чувстваш? По-добре ли е гърлото ти? — попита ме лейтенант Джон Т. Фанър.
Дарих го с широка усмивка.
— Тогава предполагам, че можем да продължим. Бих искал да си поговорим за днешното ви убийство на двама ваши съграждани.
Изпръхтях от негодувание.
— Тези граждани — нарочно натъртих на втората дума — имаха огромно желание да ме застрелят. Поне единият със сигурност. Другият беше склонен да се задоволи и с пикапа ми.
— Явно намеренията им са се увенчали с успех, след като вие сте тук, а те не. — Той говореше като истински езиковед, правилно, без да употребява кратки, разговорни форми.
— Е, със сигурност пикапът ми вече не става за нищо — отговорих му злъчно аз.
— И точно как преценихте, че намеренията на първия мъж, освен незаконни, представляват заплаха и за вас самия?
— Онзи излезе от банката със скиорска шапка на главата, размахваше заплашително магнум с шест патрона и се озърташе наоколо за колата, с която би трябвало да избяга. Последната на свой ред беше офейкала светкавично малко преди това, оставяйки след себе си следи от каучук по асфалта. Всичко това ми се стори малко подозрително, а на вас?
— Откъде знаехте, че автомобилът, всъщност, е колата, с която би трябвало да избягат?
— Наблюдавах шофьора от мига, в който спрях зад него. Беше паркирал доста далече от банкомата, моторът работеше, а той непрекъснато се оглеждаше. Личеше, че е много нервен. Когато една полицейска кола изфуча по Корнуолис, той офейка яко дим. Появата на брадатия с маска и магнум 357 затвърди подозренията ми. Когато ми нареди да изляза от автомобила, аз се възпротивих.