Не разбирах за какво говори, но рекох:
— Но си бил убеден, че трябва да го направиш, нали така?
Кълън кимна.
— Отначало не бях сигурен дали е лош. Изглеждаше гаден. Но ти винаги ми казваш да не съдя за хората от начина, по който изглеждат. Той обаче се промъкна като невестулка и насочи онази голяма пушка срещу мен. Видях бащата на Уеб да върви след него. Затова реших, че е лош, дори да е полицай.
— Казваш, че бащата на Дейв се е промъкнал зад него?
— Да. — Кълън избърса нос, като размаза сополи и по двете си бузи. — Сетне полицаят се обърна и насочи пушката срещу него. И тогава хвърлих онзи стар котлон по него.
— Какъв стар котлон?
— Онзи от къщичката на дървото на Бари. Взех го от твоята каравана.
Още бях объркан, но започвах да схващам.
— Значи ти си хвърлил стария газов котлон върху полицая?
Личицето му стана сериозно и много обезпокоено. Едва не се разплака.
— Ама той щеше да застреля бащата на Уеб! Наистина щеше да го направи! Кълна се!
Вкопчи се в раменете ми и сълзите му отново рукнаха.
— Трябваше да го направя — каза той и наведе глава.
Повдигнах брадичката му и го погледнах право в тревожните детски очи.
— Разбира се, че е трябвало. И това е било най-правилното решение.
Лицето му леко просия.
— Наистина ли?
— Абсолютно.
— Сигурен ли си?
— Напълно.
— Ще имам ли проблеми с полицията?
— Не.
— Сигурен ли си?
— Сто процента.
С въздишка на облекчение той се притисна към мен. Дишането му беше се нормализирало. Държах го в прегръдките си, докато краката ми отмаляха и двама мъже трябваше да ми помогнат да пристъпя нататък.
19.
Кълън, който в момента спеше, беше пазен по-надеждно от Форт Нокс, Жан-Вертран Аристид и трима колумбийски наркобосове, взети заедно. Бяха пристигнали не само четиримата от „Делта“, благодарение на полковник Макелрой, но и двама от хората на шерифа и един от специалните части, който в момента не беше на работа, но дойде като доброволец.
Единия от хората на шерифа се казваше Бен Адкокс — измаменият от мнимите ченгета и напуснал поста си по-рано. Много разкаян, той ми каза, че имал на разположение три свободни дни, започващи от днес и щял да ми бъде безкрайно задължен, ако му позволя да наглежда малкия, с което всъщност е трябвало да започне. Какво можех да кажа? На негово място и аз бих се чувствал по същия начин.
А с Фанър бе станала огромна промяна. Очевидно беше доста засрамен от начина, по който отхвърли първоначалната ми молба за протекция, и сега ми предлагаше личните си услуги и тези на всичките си подчинени. Не исках да бъда злопаметен и приех, макар и, разбира се, с нежелание.
След като видях как се бяха разположили силите на реда — отрядът „Делта“ беше навън, по целия периметър, Адкокс и партньорът му на горния етаж, а Фанър заедно с онзи от специалните части на партера, аз сварих достатъчно кафе за всички и извадих чашки и чинии в количества, които можеха да нахранят цял румънски отбор по лека атлетика. После отидох в кабинета си.
Оттам се обадих на доктор Лий Дериън, детската психоложка, която беше помогнала на Кълън да преживее кризата след загубата на майка си. Тя ме изслуша много внимателно, както винаги. Будният й ум обръщаше внимание на всяка сричка на всеки нюанс на гласа ми, и ги анализираше светкавично. Ако трябваше да изслушвам неволите на хората, както правеше тя всеки ден, бих се наложил с тояга, докато вече не чувствам нищо.
— Смятате ли, че мога да оставя Кълън с Етъл, докато отида да видя ранените в болницата? — попитах аз.
— Той в момента спи, така ли?
— Да.
— Баба му ще остане ли с него?
— Да. И е добре пазен, така че е малко вероятно нещо друго да се случи тази вечер.
— Добре. И аз мисля така. Можете да отидете до болницата. Не стойте цяла нощ там. Той ще има нужда от вас, когато се събуди. Но ще спи дълго.
Така редеше думите тази жена, а да не говорим за интонацията на гласа й.
— В такъв случай ще отида да видя баща ми. Ще се върна колкото може по-скоро.
Тя наистина ме убеди да го направя.
— Ще доведете ли Кълън при мен утре? Рано сутринта?
— Да, разбира се.
— Добре. Довиждане.
Отидох в стаята на Кълън. Беше толкова мъничък и измъчен, но не и беззащитен. Седнах на леглото до него, погалих ръчичката му и го понаблюдавах как спи.