Етъл изскочи отнякъде и застана до мен. И тя се вторачи в него. След минута каза:
— Тежък ден за малкия мъж.
Кимнах и прошепнах:
— Надявам се да не е бил чак толкова тежък. Не сънува кошмари, както беше, след като умря Тес.
— Тя е убита — поправи ме Етъл. — Моята дъщеря не умря, тя беше убита.
Погледнах я.
— Знам, Етъл.
— Днес едва не убиха и него. — Тя посочи Кълън, който се бе сгушил под завивките. — Доколкото разбрах от думите на лейтенант Фанър.
— И това знам, Етъл.
— И какво ще направиш по въпроса? — Очите й блеснаха предизвикателно. — Същото, което направи и когато убиха майка му?
— Онзи тип беше пиян. Какво искаше да направя?
— Онова, което би сторил един истински мъж. Да му светиш маслото, както той направи с жена ти.
— И къде щеше да е Кълън сега без майка и без баща?
Тя поклати глава и стисна устни. Знаех отлично какво си мислеше: „При мен, където му е мястото“. Подобно на много други хора, Етъл вярваше, че само жена може да отгледа правилно едно дете.
Но грешеше.
— Няма да се бавя повече от два-три часа. Мисля, че е важно ти или аз да сме тук в случай, че се събуди. Съгласна ли си?
Тя кимна рязко.
Подпъхнах завивките под брадичката му и го целунах по нослето. Не се размърда. Преди да изляза, целунах Етъл по бузата. Тя се намръщи неодобрително, но не се отдръпна.
Това беше гигантски скок в историята на човечеството.
Пристигнах в болницата късно следобед. Движението по пътищата беше ужасно натоварено, защото хората се прибираха от работа, но поне намерих място за паркиране, макар и трудно. Докато отивах към входа, една катерица подскочи на близкото дърво, изпускайки жълъда, който носеше. Не беше по моя вина, но зверчето реши да си го изкара на мен и ушите ми доловиха пронизително цвъртене. Ако имах сладкиш, щях да й го дам. Това би подобрило настроението ми. Пък и щях да я науча на обноски. Погледнах я още веднъж, докато тя сипеше упреци срещу мен от засенченото си с листа убежище и сякаш ме обвиняваше за всичките си нещастия. Приличаше на професионален атлет, който се оплаква от оскъдната си надница. Само дето катерицата го правеше по-добре.
На рецепцията една много красива дама, облечена с бяла престилка, ми каза къде са скрили баща ми, моя приятел и човека, който беше спасил живота на сина ми. Стаите им бяха на един и същ етаж, за което бях благодарен. Мразя асансьорите, а стълбищата винаги са препълнени с пушачи, които си мислят, че са се скрили там.
Първо отидох при татко. Влязох в стаята и го видях да седи превит с термометър в уста. В очите му играеха весели пламъчета. До него стоеше симпатична млада медицинска сестра — цялата цици и къдрици — и чакаше да види дали температурата му се е повишила.
Той ме видя и рече:
— Здравей, синко. Как е Кълън?
Термометърът подскочи в устата му.
— Добре е. Спи.
— Таласъмът ли се грижи за него?
— Хайде, престани.
Чу се гърленият смях на симпатичната сестра, която се намеси точно навреме. Извади термометъра от устата му и се вторачи в него, после каза с глас, две октави по-висок от този на сопрано от Метрополитън:
— Трийсет и девет градуса. Предполагам, че ще оживееш.
Сетне го тупна дружелюбно по коляното и излезе от стаята така, сякаш я гледаше Том Круз.
— Мъничко, миловидно същество — отбеляза похотливият ми баща.
— Не те ли е срам? Та тя е много по-млада от теб.
— Хей, не аз я тупнах по коляното.
— Тогава намеренията ти не са чак толкова лоши.
— Разбира се. — Той се ухили, но потръпна от силната болка. — Старците също могат да си спомнят, нали?
— Да, разбира се. И внимавай с кръвното налягане.
— Що за забавление е това?
— Имаш нужда от някой да те пази.
— Гласувам за онова малко сладко момиче.
И двамата се засмяхме.
Той ми беше баща и аз исках да се оправи.
— Колко опасно е това всъщност? — попитах аз и посочих превръзките.
— Ще изляза оттук веднага щом се уверят, че няма да последва инфекция. Куршумът е рикоширал в реброто и е разкъсал плътта. Разбира се, счупил го е. Раната кървеше много силно. Казаха ми, че като са ме довели, съм бил по-лек с половин литър, но са ми прелели четири банки кръв и са възвърнали предишното ми тегло.
Той посочи с палец в посоката, накъдето беше тръгнала медицинската сестра.