Очите му бяха отворени, но не бях сигурен дали ме вижда. Но той явно ме бе видял.
— Влез — едва чуто каза Джейсън.
Приближих се и застанах до леглото.
— Съжалявам, че всичко това…
Той поклати глава и каза:
— Няма значение. Всичко свърши. Децата са спасени.
Гласът му беше много прегракнал.
Кимнах.
— А ти как си?
— Добре съм — прошепна той.
— Може ли да седна?
До леглото имаше стол.
— Разбира се — изпъшка Джейсън.
Седнах, вдишвайки различните ухания на цветята, които приятно се смесваха, когато се приближиш до тях. В известна степен потискаха острите зловонни изпарения. Посочих букетите и рекох:
— Красиви са.
— От мъжа, с когото живея, и от още неколцина приятели. Хомосексуалистите са много солидарни.
— Явно.
Известно време седяхме, без да говорим, сетне го попитах:
— Знаеш ли колко сериозни са раните ти?
— Бях прострелян два пъти. Костите не са засегнати, само един орган е наранен. Можел съм да живея и без него.
— Орган, без който можеш да живееш?
— Лекарят, който ме прегледа, имаше черно чувство за хумор. Нямало да съм нито първият, нито последният без далак. Ще оживея.
— Лекарски хумор.
— Ако не ме болеше толкова силно, бих се изсмял колкото ми глас държи.
— Страхотна смешка.
Разговорът замря.
— Как да ти се отблагодаря? — попитах аз след миг.
— Не е необходимо. Да ти кажа истината, почти не мислех за сина ти. Преди всичко мислех за Уеб. Разбираш ли?
Той ме погледна с чувство на вина.
— Да. Аз бих направил същото. Въпросът е, че ти си го спасил и аз съм ти задължен за това. Без теб едва ли щеше да е… — Не можех дори да го произнеса. След минута продължих: — А ти си го направил с голи ръце.
Джейсън съвсем пребледня.
— Не ми напомняй. Беше ужасно!
— Винаги е ужасно да отнемаш живот. Но понякога независимо от онова, което твърдят теоретиците, се налага да го направиш. И ти си бил в такава ситуация. Нямал си друг избор. Ако се беше опитал да се биеш с него, след като си бил прострелян два пъти най-вероятно щеше да припаднеш от шока или от загуба на кръв. Аз съм го виждал с очите си. Не съм го чел, виждал съм го. Къде щяха да бъдат нашите деца сега, ако те бяха убили? Това е една от най-смелите постъпки, за която съм чувал. Да се хвърлиш срещу убиец, който е насочил пушката си срещу теб. — Аз поклатих глава със страхопочитание. — Невероятно!
Джейсън кимна, после се намръщи. Явно го болеше много. Направи ми знак да се приближа към него и прошепна:
— Ако твоят син не беше ударил онзи с нещо, и тримата щяхме да сме мъртви. Той е само едно дете, но направи онова, което беше необходимо, за да спаси и трима ни. Кълън е героят.
— Разсъждавал е трескаво. За негов късмет, не се е паникьосал, нито се е предал. Използвал е главата си и се е отбранявал. Постъпил е правилно. Но не той е нападнал онзи с пушката, драги ми приятелю. Ти си го направил.
Джейсън изведнъж се скова, сякаш болката бе станала непоносима. Лицето му се обля в пот. Затвори очи. Бореше се с болката. Протегна ръка и аз я стиснах.
— Не може ли да ти дадат нещо?
— Вече ми дадоха. Морфин. Нямаше да я понеса, ако не ми бяха дали. Белите ми дробове щяха да се пръснат от крещене.
Той също стисна ръката ми. Постепенно се успокои. Седях там и държах ръката му почти цял час, докато се бореше с болката.
Джейсън заспа и аз си тръгнах, надявам се, не завинаги. Отправих се към стаята на Дейв да му кажа довиждане. Вървях по дългия светъл коридор, но не се чувствах добре там. Отдръпвах се от количките с носилките и избягвах да гледам през отворените врати, като по този начин проявявах уважение към личния живот на пациентите, но откровено казано, не горях от желание да ставам свидетел на техните страдания.
Страхливец.
Мразя болниците.
Наближих стаята на Дейв и чух следния разговор:
Татко: Защо, не дойде да ме видиш, по дяволите?
Дейв: Та аз едва ходя и главата ме боли ужасно. Пък и Тайлър ми каза, че ти идваш насам.
Татко: Ребрата ме болят толкова много, колкото теб главата, дори по-силно, но аз дойдох да те видя. Да не говорим, че нямаше да сме тук, ако беше обърнал внимание на…
Дейв: Какво искаш да кажеш с това да съм обърнал внимание? Ако ти не се беше качил на горния етаж и не ме беше зарязал, за да отидеш в тоалетната…