— Чудесно. Страхотно.
— Хей — измърмори полковникът, — трябва много да внимаваш.
— И така — попитах аз, — къде ни отвежда това? Знаем от хората на Фанър, че предстои оръжейна сделка. Въпросът е у кого са оръжията и защо Резович ги иска? И кой е крайният потребител?
Макелрой сви рамене.
— Страхотно — отбелязах аз.
— Всъщност, не е толкова зле, колкото изглежда. Знаем, че Резович и неговата горила се спотайват някъде наоколо и се опитват да те докопат.
— Е, и?
— Ами, намери ги.
— И как да го направя? Целият полицейски участък на Грийнсбъро не може да ги намери.
— Да, но те са много заети. А ти каква друга работа имаш? Освен това, опитен си, доколкото ми е известно. — Макелрой се намръщи. — Резович е ловко копеле и непрекъснато се измъква. Може да се крие някъде наоколо цяла година и да ни се надсмива. Той има много пари. Трябва му само дупка, в която да се свре и някой да му носи храна. За такъв като него това няма да е проблем. Сигурно е платил и на онези двамата, за да те очистят.
— Ресурсите му не може да са неограничени.
— Двата милиона, които открадна от банката, са доста пари, а и времето е на негова страна, докато има къде да се крие.
— И какво да направя?
— Същото, което прави в корейската демилитаризирана зона през 1974 година, когато ти дадоха пълна свобода на действие. Търси и унищожавай.
— Но това не е война.
Макелрой удари с юмрук по масата и всички бурканчета с подправки подскочиха.
— Дявол да го вземе, как да не е! Ванс, онзи тип няма да се разкара. Той иска теб и семейството ти мъртви. Ти си убил брат му и той няма да го забрави. Никога.
Замислих се върху думите му.
— Нека първо да говоря с Фанър. Да разбера какво е научил от мнимите ченгета. Може да е попаднал на следа.
— Може би, но не разчитай на това.
— Ако няма новини, тогава ще реша какво да правя. Твоите момчета може ли да останат тук още няколко дни, докато Дейв и татко се върнат от болницата?
— Задръж ги, докато имаш нужда от тях. Но не позволявай тази работа да излиза извън контрол — предупреди ме той. — Намери шибаното копеле и го пречукай. И латиноамериканския му приятел.
Макелрой изпи на големи глътки кафето си, затегна възела на вратовръзката си и тръгна.
Останах сам и дълго седях до масата в кухнята. Тялото ми беше уморено, а главата ми даваше заето.
Но измислих план.
21.
Фанър седеше във всекидневната, четеше „Туристически сезон“ на Карл Хиасен и се смееше. Няма човек, който да е чел тази книга, и да не се е смял.
Момчето от специалните тактически сили излезе навън да изпуши една цигара. Браво на него. Имам предвид, че излезе навън.
— Лейтенант, какво можеш да ми кажеш за двете мними ченгета?
Той внимателно си отбеляза докъде беше стигнал с една тридоларова банкнота, на която беше изобразено подобие на лика на президента и думите „Недоволните американски щати“. Очевидно я беше взел от купчината, която бях оставил на масичката за кафе. Облегна се назад, сложи лапи на големите си колене и започна да декламира:
— Гангстерите са от Джърси. Наемни главорези. И двамата имат досиета за нападение, опит за убийство и разни други неща, които не са научили в католическото училище, където са ходили. Израснали са заедно в Трентън, единият в разбито семейство, а другият без майка. Починала, когато бил малък. Едва осемгодишен, доколкото си спомням. Има брат на име Леплин, за чието местонахождение не сме сигурни, но продължаваме активно да го търсим. Той също има досие, тъй като често е работил в сътрудничество с брат си. Фамилията им е Кари. Убитият брат се е казвал Зебулон, макар че напоследък използвал псевдонима Боби Макгий. Другият покойник се казва Джери Смит6. Това е истинското му име, не е прякор.
— Смятам, че е псевдоним. На теб как ти звучи Джери Ковача за човек, който се занимава с мокри поръчки?
— Уместно предположение, но това явно не е интересувало господин Смит и едва ли ще го заинтересува.
— Може би ако се казваше Джери Топа, баща ми нямаше да го уцели толкова лесно.
— Извинявай, че го споменавам, но баща ти е устроил засада на господин Смит, който все пак е изстрелял три куршума, единият в целта.