— Така е, защото баща ми не се отказва от старата си карабина, макар да отказва да използва дум-дум куршуми. Вярва, че онова, което е било добро за войниците на Рузвелт, още го бива.
— Онази стара карабина добре ли му е служила през войната?
— Предполагам. Но сега е тук и при всички случаи не е стоял зад бюрото, когато е бил войник.
— Добре.
— Може би му е провървяло по време на войната.
— Може би сега също. А може би просто е смел и опитен или карабината му е талисман. А вероятно и двете.
— По дяволите, Фанър. Може би наистина е талисман.
— Тогава действително няма нужда от дум-дум куршуми.
— Предавам се. Говориш също като него.
Той се усмихна любезно.
— Имаш ли друга информация, която може да се окаже полезна?
— Съмнявам се.
— Опитвал ли си се да проследиш събитията и да откриеш кой е влязъл във връзка със Зебулон и Джери и вероятно с брат му, който сигурно се крие някъде наоколо?
— Да.
— И успя ли?
— Не.
— Ще продължиш ли да пазиш семейството ми?
— Не до безкрайност.
— За колко време още?
— Докато Влекача… шефът ми нареди.
— Може бе още няколко дни. Докато опасността премине или поне докато ние си помислим, че е отминала. Поне на публични места.
— Накратко казано, това е всичко. Междувременно много сериозно ще издирваме онези типове.
— Това не е достатъчно.
— Какво искаш да кажеш?
— Не мога да продължавам да седя със скръстени ръце и да ги чакам да дойдат или да се надявам някой друг да се натъкне на тях. Трябва сам да се справя с тази работа.
Фанър присви очи.
— И как ще го направиш?
— Ти пази твоя задник, аз моя и този на семейството ми.
— Тогава трябва да ти кажа следното — рече Фанър. — Внимавай да не прекрачиш закона. Не искам скрити оръжия, нито капани, нито да започваш престрелки на публични места, независимо с какво оръжие. Искам да разбереш едно — хванат ли те да нарушаваш закона, ще бъдеш съден, независимо от това какво се е случило на теб и на семейството в близкото минало. Няма да допусна лично правосъдие в границите на моите правомощия, особено за човек, опасен като теб, както е отбелязано в биографията ти. Ясно ли е?
— Да. От една страна ми казваш, че не можеш да пазиш мен и семейството ми и не си успял да пипнеш престъпниците, които ме преследват, и да ги арестуваш. А от друга, да бъда много внимателен какво правя, опитвайки се да опазя себе си и сина си, защото ти си некадърен да овладееш ситуацията, но за сметка на това знаеш къде живея, нали?
Наведох се над масичката за кафе, издърпах маркера с тридоларовата банкнота от книгата на Фанър и му казах:
— Изчезвай. И кажи на приятелчето си от специалните части, че аз поемам нещата от тук насетне. И не се връщай повече в дома ми без заповед за арест или доставка от пицарията на Домино.
— Надявам се, че знаеш какво правиш.
— Да — отговорих аз. — Отървавам къщата си от една овца във вълча кожа.
Фанър си тръгна, а аз отидох при всеки един от момчетата от „Делта“ и им казах, че намаляваме защитата до една четвърт. За моя изненада, никой от тях не припадна от страх.
Сетне помолих дежурния да осигури охрана за долния етаж, и да постави Адкокс пред вратата на Кълън. Сложих дюшек до леглото на сина ми и скрих ловната пушка „Бенели“ дванайсети калибър така, че да не се вижда, но да ми е подръка. Под възглавницата си сложих десетмилиметровия глок и с готовност потънах в обятията на Морфей.
Спях леко и се ослушвах за Фанър. В случай, че донесе пица.
22.
— Здравей, аз съм Алек Болдуин.
— Не, не си.
— Не приличам ли на Алек Болдуин? Какво ще кажеш тогава за Марлон Брандо на младини?
— Колко млад?
— Като в „На брега“.
— Ще ти се.
— Като в „Еднооките пирати“?
— Забрави.
— Като в „Кръстника“.
— Позна.
— Това ме обижда.
— Влез и седни, Дон Корлеоне.
Хедър току-що бе излязла от банята и беше по халат. От косите й капеше вода. Реших да не коментирам вида й, защото тя щеше да каже, че е редно да се обаждам, преди да реша да се отбия. Освен това ми харесваше така.
— Кафе? — попита тя през рамо.
— Да, но първо ми кажи как е баща ти.
Хедър ми говореше от кухнята, докато приготвяше кафето. Операцията била минала успешно, той вече бил на крака, обикалял насам-натам и се оплаквал от дневната програма на телевизията. Щял да излезе от болницата след няколко дни, ако няма усложнения. Седнах на люлеещия се стол в ъгъла, който изскърца приятно. Обожавам люлеещите се столове.