Попитах Макелрой как върви търсенето на проследяващи и подслушвателни устройства.
— Тези коли са толкова лишени от нежелани електронни уреди, колкото модерната технология може да определи. Каквато е нашата.
Той посочи осемте коли, паркирани една до друга от едната страна, с който бяха пристигнали хората от „Делта“, с изключение на форда на Макелрой.
— И докато ги проверяваха, никой от нас не е ходил дори до тоалетната — добави Дейв.
— Радвам се, че няма да пътувам с теб — казах аз, после отидох да благодаря на Фанър за помощта.
На изток започваше да се зазорява, когато излязохме от подземния гараж. Четирите лимузини, шофирани от хората на „Делта“, се стрелнаха в здрача. Всяка потегли в различна посока. Но всички отиваха на една и съща извънградска среща, уговорена за след час. Всяко трио от коли безцелно обиколи Грийнсбъро, уверявайки се, че няма опашка от въоръжени, зле настроени, лоши типове.
Аз карах една от лимузините. Етъл и Кълън седяха на задната седалка. Дейв караше другата, татко третата, а Макелрой — наета кола. Тримата имаха за задача да наблюдават дали не ни следят. Аз имах същата задача, но се оглеждах и за някакви открити действия, в случай че независимо от усилията ми, Резович или подчинените му бяха предугадили действията ми или имаха достатъчно хора, за да нападнат и четирите коли едновременно.
Събрахме се отново заедно в североизточен Гилфорд. Свихме в двора на една изоставена ферма, така че да не се виждаме откъм главния път, като рискувахме някой да ни обвини в нарушение на границите на чужда собственост.
Още веднъж пренасяхме храна, играчки, багаж и какво ли още не — този път от лимузините в голям шевролет събърбан, купен и ползван от втори братовчед на един от нашите приятели от „Делта“ в Айкън, Южна Каролина. Документите и регистрационните номера не бяха сменени. Имаше информация за застраховката и дълго писмо от братовчеда, чието име беше Брадфорд Ашли, както и разрешително пълномощно за приносителя на писмото да прави каквото желае с шевролета „с изключение на продажба на наркотици и ипотекиране на имота“. Момчетата от Южна Каролина имаха чувство за хумор.
Макелрой и най-некомпетентният на вид командос понечиха да се качат във форда. Направих знак на Макелрой да се приближи до мен и попитах:
— Той ли е най-добрият от всички? Какво ще кажеш за този, високия, с белега под окото? Той изглежда по-печен.
— Да, наистина. Но господинът във форда му направи този белег.
— Сериозно?
— Напили се и се гонили с ножове за пържоли. Ей така, за развлечение — усмихна се той. — Тексасците обичат пиенето, проститутките и разправиите. Не се шегувам. Онзи там може да е по-зъл и от вълк с хемороиди, когато поиска. Той също има малко момче. Ще се грижи за Кълън по-добре, от който и да е друг от моите момчета. А е най-добрият, който някога съм имал, с изключение на теб, когато беше в разцвета на силите си.
— Та аз дори не съм достигнал този разцвет.
Макелрой се усмихна, отиде до форда и се качи.
Всички се натоварихме в шевролета, където имаше достатъчно място, тъй като по-голямата част от нашия товар беше на багажника на покрива. Дейв седна отпред при мен. Излязохме от коларския път и тръгнахме по шосе 85, отправяйки се на север. Макелрой караше зад нас, залепен като катран за бронята ни. Неговите момчета също ни следваха, но на всеки десет километра един от тях изоставаше. Накрая останахме само двамата, полковникът и аз.
Завихме на запад, южно от Ричмънд, Вирджиния, и поехме по странични пътища. Нямаше начин да са ни проследили. Карахме бавно и мързеливо, а Кълън и татко пееха: „Може ли да спя във вашата плевня, господине“. Етъл задряма — вероятно защитен механизъм срещу пеенето на татко. Но аз харесвах гласа и песните му. Беше ми пял същите мелодии, когато бях малък.
Запях с тях, докато пътувахме, следвайки слънцето към нашето убежище — Блу Ридж.
27.
Когато бях юноша, работих цяло лято в една кравеферма в планините до Уест Джеферсън, Северна Каролина, без да ми се заплаща, освен привилегията да ловувам белоопашати сърни през есента. Работата включваше ставане рано всяка сутрин, обилни закуски и толкова доене, че ръцете ми ставаха като на моряка Попай. Навсякъде, където и да погледнеш, стъпиш или понякога дори седнеш, имаше кравешки изпражнения. Но си заслужаваше усилията и несгодите. Сега нямам достъп до лов на сърни и елени, защото живея в източната част на щата. Елените в този крайбрежен район са недорасли или на петна. Така се отплаща природата за пренаселването и за безразборните полови сношения. Резултатът е масово израждане.