— Радвам се да се запозная с вас.
Лорънс Гудал се усмихна и стисна ръката му.
— Одрал си кожата на майка си.
— Така ли?
— Никой ли не ти го е казвал?
— Само баба.
Старият човек погледна Етъл, която се усмихна превзето и неодобрително.
— И тя също прилича на майка ти — рече Лорънс.
— И аз мисля така — каза Кълън, сетне попита: — Може ли да разгледам плевнята ви?
— Можеш да разгледаш каквото си пожелаеш, момче.
Кълън ме погледна. Кимнах. И той тръгна.
Етел извика след него:
— Внимавай къде стъпваш!
— Добро момче — рече Лорънс Гудал.
— Да, наистина е така. Благодаря ти.
— Вежлив като теб.
— Не мога да се оплача.
Той кимна.
— Така е писано да стане. Въпреки че невинаги става така.
Погледнах го в очите и попитах:
— Как си?
— Жив — отговори той. — А, ето го и Дейвид.
И се затътри към него.
Сърдечна среща.
Започнах да разтоварвам шевролета.
Хедър и Уеб напуснаха бащиния й дом в Шарлот на следващия ден, където бяха заведени преди това от четирима от хората на Макелрой. Тя кара сама до летището, като преди това безцелно обикаля цял час до заминаването за Колумбия, Южна Каролина. Не купи билетите предварително, а на място. В Колумбия нае форд ескорт и продължи към Августа, Джорджия, където майка и син се качиха на влака и се отправиха на север. Въпреки че билетите бяха по направление за Грийнвил, Южна Каролина, тя слезе от влака в малкия град Маккормик, взе автобуса до Юнион, след това друг влак до Спартанбърг. Слизаше на всяка гара и оглеждаше пътниците.
Същата сутрин аз отлетях за Бристол, Тенеси, и пристигнах в Спартанбърг много преди семейство Патерсън. Стоях на такова място, че да мога да наблюдавам спътниците им и най-вече онези, които слизаха, когато те пристигнаха. Нямаше подозрителни типове. Нямаше търговци на роби, които да размахват заплашително сопи, нито кретени с пистолети. Беше ленив, южняшки ден. Около кофата за смет жужаха мухи и един белокос старец дремеше на сянка.
Хедър спря такси пред гарата и се отправи към предварително уговореното място, докато аз наблюдавах дискретно изпод козирката на шапката си. Никой не проследи таксито.
Върнах се в наетия от мен форд мустанг с пушка дванайсети калибър между седалките, и се отправих към хлебопекарната „Благословеното хлебче“, където ме чакаше Хедър.
Миризмата на сладкиши накара стомашните ми сокове да се раздвижат. Хедър и Уеб седяха на малка маса. Пред нея имаше мляко, а пред Уеб — голяма чаша кафе. Шегувам се. Хедър се усмихна приветливо. Аз също се усмихнах, разроших косата на Уеб и му казах:
— Здравей, приятел.
Той отвърна със срамежлива усмивка.
Поръчах си пай и кафе, а Хедър премина към деловата част.
— Какво ти каза твоят приятел?
Приятелят, за когото ме питаше, се казваше Аксел Мършън, бивш служител в нюйоркската полиция, наричан Акс7 от всички, които го познаваха, имаха сметки за уреждане, беше ги арестувал или просто се страхуваха от него, тъй като притежаваше частна охранителна фирма. В момента той стоеше само на шест крачки от нас и хвърляше сянка, съответстваща на едрата му фигура. Аксел тежеше сто и десет килограма, освен ако пак не беше на диета, по време на която отслабваше едва с четири-пет килограма. Лонгайлъндският му акцент беше негова визитна картичка. Той беше предан и честен, скромен и винаги верен на себе си. Какво повече може да се желае от един мъж? Предадох на Хедър онова, което ми беше казал Акс.
Моите източници в отдела ми съобщиха, че офицерите са проверили всички фирми за недвижими имоти в околността. Изпратили са четири униформени ченгета да разпитат по пазарите, бакалиите и всички заведения за бира и цигари в окръга. Никакъв успех. После изпратили няколко полицаи от нравствения отдел да разпитат в свърталищата, под мостовете, в общи линии, там където се събират всякакви отрепки. Търсили някой новодошъл, по-точно едър и дебел латиноамериканец. Отново никакъв успех. Никой по улиците — проститутки, продавачи на наркотици, наркомани, сводници и биячите — не са виждали или чували нещо за човек с описанието, което ти ми даде. Предложих им сериозни суми, както ти ми каза и щом никой от онази измет не ги взе, тогава такъв човек наоколо няма. Освен всичко това, изключвайки факта, че няма никакъв напредък, вчера на Чърч стрийт намериха труп. Пък и нападението и обирът в бижутерийния магазин ангажираха вниманието на шефа и твоят случай вече не стои на дневен ред както беше, особено след като не си в града. Чакат някое униформено ченге да арестува някой от онези бандити за това, че е карал без предпазен колан или за изтекъл срок на шофьорската книжка, да го засекат с информацията в компютъра и тогава да изпратят пет коли със сини униформи да заловят онези типове.