От мен зависеше да продължи да бъде така.
Късно една вечер Хедър и аз седяхме в микробуса на фермата. Бях закарал стария шевролет до върха на най-високото пасище и го бях паркирал така, че да не се виждат фермерските сгради в далечината. Можехме да седнем на задната седалка и да се любуваме на красивата гледка. На пасището, точно под мястото, където седяхме, си играеха два мармота. Светлокафява сърна пасеше на пет метра от група подскачащи пиленца, пълнейки няколкото си стомаха с храна. Коремът й беше издут, но не от храната. От размерите й личеше, че скоро ще роди, може би близнаци.
Хедър гледаше през бинокъл, взирайки се в пиленцата.
— Колко са сладки! — изпадна във възторг тя.
— Като плюшени играчки.
— Колко си безчувствен.
— Напротив, много съм чувствителен.
— Само жените са чувствителни.
— А мъжете не са ли?
— За съжаление, не. Мъжете мислят само за секс, власт, контрол и пак за секс, конкуренция, водене на войни — независимо на какво ниво — и пак за секс. „Чувствителен“ е антоним на „мъж“.
— Какво ще кажеш за мъжкото обвързване?
— Не е необходимо да си чувствителен, за да се обвържеш, за бога! Играчите във футболния тим се обвързват. Мислиш ли, че това ги прави по-чувствителни?
— Това е най-странното ипсе диксит, което съм чувал, откакто един пиян се заяде с мен, като твърдеше, че Раул Седрас просто е упражнявал контрол върху прираста на населението.
— Какво означава ипсе диксит?
— Твърдение без подкрепящи доказателства.
— За подкрепящи доказателства просто огледай другите мъже.
— Правя го от години. Пълни глупости.
— Убедително опровержение — заяви тя.
— Знаех си, че ще ме разбереш.
Изумрудена усмивка озари душата ми.
Обагрено в оранжеви оттенъци, слънцето залязваше зад дърветата, спускайки се все по-ниско и намигайки игриво през клоните. Накрая се скри зад планината от лявата ми страна.
Падна здрач.
Потайна доба. Всеки момент очаквах от храстите да се появи някоя фея.
Вместо това се появи Купидон. Хедър ме хвана за ръката.
— Разкажи ми за съпругата си — промълви тя.
Сега беше съвсем тъмно. Венера и Марс ни заслепяваха с искрите си. Малко други звезди се бяха осмелили да изгреят. Лампите в къщата светнаха. Татко и Дейв вероятно готвеха. Картофено пюре и сос, пържоли по селски, шарен боб…
— Не ми отговаряш.
Хедър имаше право. Продължавах да мълча. Тя не се отказа и попита:
— Болезнено ли е за теб да говориш за нея?
— Понякога. Всъщност, през повечето време. С други хора. С Кълън говоря за нея, когато ми се струва, че има нужда от това. Той я пази жива, близо до сърцето си.
Хедър стисна ръката ми. Аз исках да й отвърна със същото, но не го направих. Тя човъркаше в раната, не аз. Да забравя Тес, не беше нито лесно, нито можеше да стане бързо.
— Наистина искам да ми разкажеш за нея.
— Защо?
— Искам да я опозная чрез теб. Това е начин да опозная теб самия, какво харесваш, на какво се възхищаваш и какво търсиш в една жена.
— Тя беше това, което търся в една жена — казах аз по-грубо, отколкото имах намерение.
Хедър се стресна от откровеното ми изявление, но не пусна ръката ми. По този начин ме улесняваше, караше ме да разбера, че не съм пред терапевт, нито се вслушвах в звуците на нощта сам. Поех дълбоко дъх и й разказах следното:
— Запознахме се през лятото на 1982 година. Тес Кълоуи беше третокурсничка в колежа в Грийнсбъро. Висока, стройна и интелигентна, с най-финото чувство за хумор, което някога съм срещал. Леки бръчици ограждаха прекрасните й устни, когато се смееше. Светли зелено-кафяви очи, гъсти и естествено къдрави коси с цвят на слама, дълги до раменете, откриващи дългата, грациозна шия. Съвършени зъби. Гъвкави и мускулести ръце от тениса и вдигането на гирички. Влюбих се, когато за пръв път я видях в гимнастическия салон. Подхлъзнах се и се блъснах в нея, без да гледам къде ходя. Казах й „Извинете“, а тя отвърна: „Следващия път натисни клаксона“. И двамата се разсмяхме.
— Веднага ли я покани на среща? — попита Хедър.
— Не. По онова време се срещах с две други дами, с едната сериозно. Обичах тениса и танците, така че запознанствата с жени не бяха проблем.
— С много ли жени се срещаше?
— Да, откакто се върнах от Корея през 74-та.
— А с много ли си спал?
— Много си любопитна.