— И ти прояви любопитство онзи ден. Но докато говорих за това, извадих проблема наяве и го огледах от всички страни. Промених мнението си. Необратимо.
— Това чувство ми е познато. Четири месеца, след като се запознах с Тес, един човек ми каза нещо, което прекрати похотливото ми непрестанно лутане от цвят на цвят.
— Какво ти каза?
— Обявявам ви за съпруг и съпруга.
Върнахме се по дългия път, прекосихме потока от източната страна на имението и видяхме двама мъжкари да се бият. На светлината на фаровете, сякаш бяха обвити от кадифе. Елените се вторачиха за миг в светлината, после изчезнаха в мрака.
Уеб и Кълън се зарадваха, че ни виждат, хванаха ни за ръка и ни заведоха в кухнята да видим какво има за вечеря. Вместо шарен боб, имаше зелен фасул със свинско. Купчина топъл царевичен хляб, току-що избито жълто масло и буркан планински мед от кошерите на Лорънс Гудал. Два кекса с орехи от неговите дървета и претопена свинска мас от едно от собствените му прасета. Кана мляко за младежите, вряло кафе за нас, възрастните, с лек привкус на цикория, ако добре познавах Лорънс Гудал.
Казахме молитва, после отрупахме чиниите си, седнахме на дългата маса и напълнихме стомасите си с храна, а сърцата си с доброта.
Аз изпитвах силна нужда от благосклонността, духовното смирение и близката подкрепа на моя син, защото утре щях да замина. И въпреки уверенията ми пред Кълън след обира в банката, имаше голяма вероятност да не се върна. Наистина голяма вероятност.
— Полунощ мина ли вече?
— Още не, синко.
— Значи още не съм станал на пет години?
— Още не, но след два часа ще станеш.
— Мислиш ли, че ще се чувствам по-различно утре, като стана на пет?
— Може би. Ще ми кажеш на закуска.
Петгодишен. Трудно ми беше да го повярвам. Годините се бяха изнизали и останали зад гърба ни като вълни при отлив. Колко утрини сме се събуждали заедно, той и аз. На сутринта Кълън щеше да навърши пет, а следващия месец, ако оживеех, аз щях да стана на четирийсет. Всеки ден беше от значение.
Оставях го под закрилата на двама възрастни мъже, една възрастна жена, една млада жена и един войник, когото дори не познавах. Нямах друг избор. Резович можеше да изчака удобния момент и да нападне, когато отбраната ни беше най-слаба. Или щеше да наеме някой да го свърши вместо него, докато той беше зает с незаконните си митарства по света.
Нямах никакъв избор. Трябваше сам да се преборя с него и аз знаех как да го направя.
Мили боже, наистина знаех как да го сторя.
Седях на леглото, докато Кълън заспа, разсеяно разрошвайки косата му с върха на пръстите си и си мислех откъде бях научил всички тези неща.
28.
Нежно докосване. Устни, които се допряха до моите.
— Обичам те. Стана ли полунощ?
Погледнах с едно око часовника. Четири и трийсет и една.
— Честит рожден ден.
— На пет ли съм вече?
— На пет си.
— Ура!
Кълън скочи върху мен и заби колене в стомаха ми.
— Ох!
— Извинявай. Може ли да си получа подаръка сега?
— Не, не и преди всички да са станали. Това би обидило всички, особено Уеб.
— Може ли да ги…
— Не! Четири и половина сутринта е, синко. Твърде рано е за ставане, освен за господин Гудал. Връщай се в леглото.
— Не мога. Искам да знам какво си ми купил за рождения ден.
— Машина за правене на сеното на бали.
— Не е вярно.
— Не е ли?
— Не. Господин Гудал вече е събрал сеното на бали. Освен това, твърде малък съм, за да карам такава машина. Все още.
— Предполагам, че това е вярно, макар да си вече на пет. Какво всъщност искаше?
— Жълтия камион пожарна.
— Не беше ли червения?
— Не, жълтия със сирената и клаксона, дето вика бибип-бибип, като го натиснеш.
— Ако си тих като мишле и не събудиш никого, ще видим когато всички станат.
— Веднага ли?
— Какво веднага ли?
— Щом всички станат.
— При условие, че ти не ги принудиш да станат.
— Да ги принудя ли?
— Като надуеш ловджийски рог или подпалиш кухнята.
— Ама аз нямам ловджийски рог.
— Точно затова нямаш.
— Може ли да гледам телевизия?
— Нищо няма да правиш толкова рано. Пък и господин Гудал няма кабелна телевизия.
— А „Красавицата и Звяра“? Снощи го гледах до половината.