— Джон Уейн ли си? — попитах аз.
Той поклати глава.
— Кърт Ръсел.
— Кога си го виждал да играе каубой?
— У Бари.
— В кой филм?
Кълън сбърчи чело, докато се опитваше да си спомни.
— Не се сещам. Играеше онзи шериф. Уайът Ърп.
— „Тумбстоун“?
— Да.
— „Тумбстоун“ не е за деца, синко. И майката на Бари ви позволи да го гледате? Или го гледахте тайно?
— Но Бари каза…
— Следващия път, когато филмът явно не е за деца, попитай някой от възрастните дали може да го гледате. Сигурен ли си, че ще бъдеш добре, ако те оставя за известно време?
— Ами, ще ми липсваш.
Кълън ме прегърна.
— И ти ще ми липсваш. А сега запомни, ако погледнеш към хълма и сержант Сандфорд не е там, веднага кажи на дядо си или на господин Гудал. И не излизай от този двор без един от тримата. Обещаваш ли?
— Обещавам.
— Ще ти се обадя след два дни.
— Добре — отговори той, забил очи в земята, после отново ме прегърна, този път по-силно. — Обичам те, татко.
— И аз те обичам. Пази се.
— И ти.
Изпратих на Хедър въздушна целувка и седнах до Дейв във взетата под наем кола. Отправихме се към Грийнсбъро да търсим бандитите.
30.
Дейв и аз бяхме в малкия подреден апартамент на Джейсън Патерсън. Тримата обмисляхме следващите си ходове, дъвчехме пуканки и се наслаждавахме на мелодичния ритъм на пианото на Майкъл Джоунс, звучащо по стереоуредбата. Седяхме край масата от полиран махагон в трапезарията. Беше толкова излъскана, че виждах лицето си.
Изглеждах уморен, измъчен и изнервен.
И наистина се чувствах така.
От четири дни Дейв и аз обикаляхме пазарите и магазинчетата в областите Гилфорд и Рокингам. Резултатът от усилията ни беше консумирането на огромни количества безалкохолни напитки, горчиво кафе, кейкове и голям плик фъстъци, връчен ни от Джейсън, който се оправяше, макар и бавно.
Той искаше да участва, затова му обяснявахме как стоят нещата.
— Обади се в агенцията за къщи под наем „Най-хубаво е вкъщи“, която е най-голямата, и на всички други, изброени в телефонния указател. Провери какви къщи са дали под наем през последните две седмици. Тайлър и аз пак ще обиколим магазинчетата за хранителни стоки, защото онези типове няма начин непрекъснато да не си поръчват пица, бира и кейк от овесени ядки „Литъл Деби“.
— Дават ли такава информация? — попита Джейсън.
— Използвай изобретателността си.
— Искаш да кажеш да лъжа и да се правя на ченге?
— Каквото ти хрумне.
Станах от масата и се отпуснах на голямо кожено кресло, оставяйки ги да мислят по въпроса. Музиката ме завладя и освободи насъбралото се напрежение. Персийската котка на Джейсън дойде при мен, намести се на коленете ми и започна да мърка успокояващо.
Усетих, че някой сложи ръка на рамото ми. Дейв.
— Готов ли си, или смяташ да спиш цяла нощ?
По уредбата вече звучаха „Четирите годишни времена“ на Вивалди, изпълнявани от Найджъл Кенеди. Това ме накара да се размърдам.
— Обмислихте ли всички детайли? — попитах аз.
Станах и оставих котката на креслото.
— Да — отговори Дейв. — Утре пак ще обикаляме.
— Страхотно.
Махнах на Джейсън, който още седеше до масата и пишеше нещо в тефтера пред себе си. Той ми каза довиждане. Погалих котката и рекох:
— Добро котенце.
— Обичаш ли котки? — попита Джейсън.
— Печени на скара — отговорих аз и тръгнах към вратата.
— Обича ги, но не си признава — обади се Дейв.
— Предпочитам кучета — настоях аз и сложих ръка на дръжката на вратата.
— Помниш ли, когато прегазиха онова коте пред къщата ти? Ти го взе, занесе го на ветеринар, плати сметката, съобщи новината на стопанката…
— На онова седемгодишно момиченце, което…
— Точно така… Не ме прекъсвай, но ти спаси котето. И след като го върна на момичето, предложи…
Той продължи да говори по целия път до колата.
Аз проверих магазините в източната част на града, а Дейв в западната. Не ни провървя. На другия ден опитахме отново — този път в южната и в северната част. Същият резултат. Джейсън използва различни похвати и състави списък на къщи, които наскоро са били дадени под наем и ги провери. Нищо. Разбира се, собствениците просто слагаха табели пред къщите си, че се продават или предаваха съобщението от уста на уста. Ето защо беше трудно да намерим всички имоти, които се даваха под наем чрез агенциите.