Вечерта се върнахме в апартамента на Джейсън. Идеите ни се бяха изчерпали.
— Може да сте пропуснали някой магазин — рече Патерсън.
— Действахме систематично, но е възможно да не сме проверили някой — отговорих аз.
— Утре да отидем всички и да търсим онези, които може да сте пропуснали — предложи Джейсън. — Искам да изляза оттук.
— Добре. Не знам какво друго бихме могли да направим.
— Скоро говорил ли си с Аксел? — попита Дейв.
— Тази сутрин. Нищо. Онези типове сякаш потънаха в земята.
— Мислиш ли, че са отишли да си вършат сделката с оръжията и сетне ще се върнат да те очистят, или са наели някой да го стори? В такъв случай няма да знаем кого да търсим.
— Да, но искрено се надявам да не е така. Не знам кога ще мога да върна Кълън вкъщи.
— Да стискаме палци и да продължаваме да търсим. Може да ни провърви — рече Дейв и се прибрахме да спим.
Джейсън реши да провери южната част на Гилфорд, а Дейв и аз — съседните квартали на север и изток. В четири и трийсет следобед се срещнахме пред „Дънкин Донътс“ на Батълграунд.
— Не обичам да се настройвам негативно, но това не дава резултат — каза Патерсън.
— Не знам какво друго бихме могли да направим — рекох аз. — Нямам вест от Макелрой, нито от Фанър или Аксел. Трябва да продължим да търсим.
— Все едно си на лов за елени. Чакаш седмици наред, дебнеш около местата, където се хранят или спят, но не виждаш нищо. После, някоя вечер, когато се връщаш с джипа, на пътя изскача елен и се вторачва в теб. Трябва да си готов през цялото време.
— А ако си стоиш вкъщи и гледаш телевизия, вместо да ходиш на лов, няма дори да видиш елена — отбелязах аз.
— Днешният урок е никога да не се отказваш — рече Джейсън.
— Точно така — съгласих се аз.
Почти се бе мръкнало, когато поех по Лейк Брандт Роуд, за да проверя две места, в които се бе отбил Дейв, но без мен. Вдясно беше магазинът за риболовни принадлежности на Боби Тю, ниска постройка от сиви каменни блокчета, където продаваха и газ за запалки, безалкохолни напитки и говежда пастърма, увита в целофан. В отсрещния ъгъл имаше въдици, изкуствена стръв и бейзболни шапки. На рафтовете бяха наредени консерви и напитки, а в микровълновата фурна вдясно се топлеха наденички. Във въздуха се носеше миризма на горчица и подправки. Над главата ми висеше надуваема детска лодка в червено и бяло.
Класически магазин.
— Какво желаете, младежо? — попита продавачът.
Много обичах да ме наричат „младеж“.
Бъди любезен. Дошъл да си търсиш информация.
— Пет-шест краставици.
— Вземи си.
Напълних един кафяв плик.
— Половин килограм струва седемдесет и девет цента — рече продавачът, взе плика и го претегли на везните от неръждаема стомана, окачени на тавана на дълга верига, после чукна сумата на касата. — Нещо друго?
— Малко информация — отговорих аз и плъзнах към него банкнота от пет долара.
Продавачът изсумтя.
— „Малко“ е подходящата дума. Каква информация искаш?
Той посегна към петарката, но аз я задържах.
Мъжът сграбчи крайчеца на банкнотата и ме погледна гневно. Не беше Клинт Истууд. Той и Макдъфи изглежда се упражняваха пред едно и също огледало.
— Идвали ли са непознати клиенти напоследък? — попитах аз, без да пускам парите.
— Не. Все едни и същи. Много рядко се отбива някой янки, дошъл да лови риба в езерото.
— Сигурен ли си? Няма ли нови лица, които купуват големи количества кока-кола и по десетина пакета пържени картофи?
— Не. Все едни и същи.
Пуснах петарката толкова внезапно, че той изгуби равновесие и трябваше да направи крачка назад. Смути се, но възвърна самообладание и прибра парите в джоба си.
— Да задържа ли рестото? — попита мъжът.
— Не забравяй да приспаднеш за краставиците.
— Те са за сметка на магазина — отговори той и показа зъби, от които зъболекарят можеше да получи пристъп на гастрит.
Взех зеленчуците и се обърнах към изхода, но забелязах примамлив хляб, сложен върху кашон с консерви. Много обичам хляб, затова го огледах внимателно. Беше мексикански, черен и кръгъл, изпечен в хлебарница в Ашбъро.
Вторачих се в консервите. Чушки. До тях, в картонена кутия, имаше няколко пликчета. На етикета пишеше: „Мексикански фасул“. Наведох се да разгледам касите под чушките. Бира „Корона“ и „Чихуаху“.