— Сигурно е семейна черта.
— Не казвайте, че се отнася за мен. За бога, та аз бях покорен изпълнител на заповедите ви за унищожение на жива сила през всичките онези месеци в Корея!
— Покорен. Точно така. Това беше силната ти страна.
— Полковник, за какво конкретно сте дошъл?
— Както споменах, набърквам се във взаимоотношенията ти с властите.
— Откъде знаете, че съм се консултирал с органите на властта?
Той се изкикоти.
— Консултирал, а? Много смешно. Обади ни се твоята свръзка. Бил е информиран за престрелката пред банката.
— Какво означава свръзка? Кой, по дяволите, е моята свръзка?
— Когато напусна Корея през 1974-та, аз ти дадох едно име, в случай че се натъкнеш на трудности, свързани с военната ти подготовка.
Имах смътен спомен за нещо подобно, но бях забравил името на човека. Тъй като не бях очаквал никакви неприятности, свързани с военното ми минало, още тогава бях оставил името на господин Еди-кой-си на най-забутания рафт в картотеката на паметта си.
— Днешната случка в банката — продължи полковникът — е пример за онзи тип проблеми, които често ненадейно сполетяват твоите… ами, бойни другари. Точно заради това толкова изкъсо следим всички като теб.
— И кои по-точно са моите бойни другари?
— Сержант Ванс…
— Вече не съм сержант.
— Ванс… От войната в Корея, и Виетнам, разбира се, има само четиринайсет военни, получили обучение като твоето, и… същите възможности. Петима от тях още са живи, като броим и теб. Първият налетя на неприятности само три месеца след приключване на военната си служба. Забърка се в някакво сбиване с ножове с трима мотоциклетисти в бар за стриптийз в Тълса. Двама от тях изкорми, а на третия счупи ръцете и изтръгна трахеята. А ножовете бяха техни, той нямаше оръжие. Въпросът беше, че нашето момче е предизвикало сбиването. Тримата били местни. „Седнали да пийнат и да се позабавляват“, както се изрази шефът на тамошната полиция. Имали кръвна връзка, твърде вероятно е да са били плод на кръвосмешение на рокери наркомани. И така, нашият човек беше окошарен, а ключът от килията потулен. Той обаче писал на баща си, пенсиониран старши сержант, който, неизвестно откъде знаеше за кашата, забъркана от сина му. Онзи звъннал в Пентагона. Оттам издадоха заповед за незабавното изпращане на техен военен следовател, който да говори с шефа на полицията. Този дипломатически опит не се увенча с успех. Нашият приятел си остана в пандиза. Следователят отлетя обратно за Вашингтон да се посъветва с висшите офицери. Решиха, че рискът за нарушаване на сигурността е твърде голям и не могат да го поемат. Така че арестуваха един морски пехотинец, наистина гадно копеле, като го набедиха за пияница и размирник. Той се озова в потока от затворници заедно с нашия приятел. Последва ожесточена свада. От нея жив излезе единствено морският. Другите затворници твърдяха, че нашето бивше войниче предизвикало сбиването, но не било в състояние да го завърши. И така приключи всичко. Морският лежа още трийсет дена и изчезна. От затвора, от морската пехота и от страната. В момента живее в Шри Ланка с любезно осигурената му пенсия от благодарното американско правителство. Той беше член на нашия малък елитен клуб, един от най-добрите бойци, които някога сме имали. Както сам можеш да си представиш от твоята подготовка и опит, такъв човек е истинско съкровище — заключи Макелрой.
— Това, което се опитвате да ми кажете, е, че съм част от строго наблюдавана група и един от членовете на тази група е убил свой „колега“.
— В момента са останали четирима „възпитаници“. От Пентагона смятат за абсолютно належащо нито един от четиримата дори да не споменава за бойното си минало пред някой, който би могъл да изложи това пред обществеността. Войникът, предизвикал свадата с тримата рокери, е имал психически проблеми и от гледна точка на сигурността е бил изпратен на безопасно, далеч от армията място. Но пак се наложи да внедрят свой човек в затвора. Нямаше друг начин.
— Не сте могли да знаете, че човекът ще се разприказва.
— Да, но съществуваше такава вероятност. Те не можеха да поемат риска.
— Стига с тези глупости! Кои са тези „те“?
— Всичко датира от края на петдесетте години, още преди аз да постъпя в армията.
Бързо обмислих изводите от гореспоменатата история и вероятната причина, поради която Макелрой държеше да ми я разкаже.
— Тогава сте дошли да проверите как бих реагирал и дали да ме отстраните.