Появиха се още четирима — от същия етнически произход и със същите зли намерения. Някои бяха високи и слаби, други — по-ниски и мускулести. Бяха бойци с освободено съзнание и носеха белезите си като медальони.
Завих зад ъгъла и те се наредиха в полукръг. Паркингът беше покрит с чакъл, но ситен и плътно набит в земята. До сградата бяха натрупани изхвърлени рафтове, стар автомат за пуканки, няколко сиви каменни блокчета и кутии от боя. Не видях задна врата. Съсредоточих се върху задачата, която ми предстоеше да изпълня.
Най-близкостоящият до мен замахна с трийсетсантиметрова желязна тръба с намерението да разбие черепа ми. Блокирах удара, като изпънах ръце и го праснах в слънчевия сплит, отдръпвайки се, когато той се преви на две, за да го ритна в слепоочието. Мъжът се свлече в краката ми и за да предотвратя повече неприятности от негова страна, аз приклекнах на едно коляно и го ударих по врата, като усетих как сухожилията се опънаха над нормалната си еластичност и прешлените му изхрущяха.
Един по-малко.
Приближиха се и другите — сериозни, готови за бой, въртейки глави да разхлабят мускули, преди да ме превърнат в хленчеща пихтия. Млечното око стоеше назад и свиваше и отпускаше масивните си рамене като рак, страдащ от запек. Беше як и силен.
Неумолим.
El jefe.8
Белегът му побеля, а лицето му потъмня от вълнение и очакване.
Явно той беше водачът на групата.
Вляво от мен се размърда мършав мургав тип, който се опита да ме ритне в бъбрека. Но беше твърде бавен. Блокирах го с лявата си ръка. Той се опита да ме ритне заднешком с другия си крак, но пак се забави. Отново го блокирах с лявата ръка, после му нанесох удар в бъбрека, последван от ритник, който го запрати на чакъла. Мъжът изохка от болка. Ритникът по носа сложи край на нещата, що се отнасяше до него.
Докато заемах отбранителна позиция, един от новите ми приятели замахна към слепоочието ми, но уцели ухото. Това ме накара да изгубя равновесие. Нямах друг избор, освен да приклекна, да се завъртя и да ударя мръсника в ребрата. Той се олюля, а аз се сниших вдясно и го ритнах в челюстта. Мъжът падна като камък, затова мигновено се обърнах да посрещна следващия нападател, който напредваше бързо, размахвайки юмруци като Брус Уилис.
В тази игра участват двама.
Блокирах ожесточената му атака с комбинация от хватки и той успя да ме удари само веднъж, в брадичката. В главата ми зазвучаха звънчета, но вместо да се отдръпна, както мъжът очакваше, аз скъсих разстоянието. Малка изненада.
Една от най-трудните, но внушителни демонстрации на джийт кун до е ударът от два-три сантиметра разстояние, разработен от идола на противника ми, самият господин Брус Лий. Ударът не е сложен, както Брус неведнъж е показвал в реалния живот. От години работя усилено върху него, но още не съм го изпробвал. Сега беше моментът. Протегнах вертикално десния си юмрук, прегънат в китката, после го забих в ребрата на мъжа, докато още бях близо до него. Ефектът беше не само внушителен, но и светкавичен. Устата на нападателя ми се отвори, за да поеме въздух, преди той да възобнови защитата си. Нужна ми бе само секунда. Сграбчих лявата му китка с лявата си ръка, завъртях го към себе си и същевременно го праснах с десния си юмрук. Главата му отхвръкна назад. После, без да пускам китката му, отново го дръпнах напред и този път забих чело в незащитения му нос. Отстъпих крачка назад и го ритнах с пета, за да го приспя.
На земята лежаха четирима, но единият се опитваше да се изправи и още беше потенциално опасен. Направих няколко бързи стъпки встрани, свих леко лявото си коляно, наведох се назад, за да запазя равновесие, извих крака да събера сила и ритнах надигащия се мъж в костта между ухото и окото. Светлините угаснаха.
Аплодисменти.
Аплодисменти?
Да. Млечното око ръкопляскаше, а смуглото му лице беше разтегнато в широка усмивка. Той раболепно поднасяше овациите си, сякаш искрено се наслаждаваше и възхищаваше на изпълнението ми. Беше намерил достоен противник, който си заслужаваше усилията му.
Мъжът се поклони официално. После изсумтя гърлено и зае позиция с широко разкрачени крака и ръце на кръста. Тази стойка е солидна, но според някои не дава възможност за бързи движения.
Ще видим.
Застанах в позиция джийт кун до — приклекнал, с ръце до брадичката, подобно на традиционната поза при бокс. Млечното око се опита да ме прасне в лицето, но аз го блокирах. Той уви лявата си пета около крака ми и за миг ме извади от равновесие, после ме удари в гърдите, принуждавайки ме да направя крачка назад и да открия главата си. Заварен неподготвен, аз отбих атаката с дясната си ръка, сетне замахнах към четвъртитата му брадичка. Млечното око обаче парира удара и отново ме принуди да изгубя равновесие, откривайки лявата си страна. Прасна ме в ребрата и изкара въздуха от белите ми дробове, после ме ритна в главата и аз паднах на земята.