— Тогава щяхме да се върнем и да ти се обадим.
— Сигурен съм, че щяхте да го направите. Ами ако Резович ви беше устроил капан? Сигурен съм, че не сте били въоръжени, следователно нямаше да можете да се измъкнете, стреляйки.
— Разбира се, че не бяхме въоръжени. Не беше необходимо. Наблюдавахме от разстояние. С бинокли.
Той погледна пленниците.
— Ще подадеш ли оплакване?
— Абсолютно.
— Веднага? В участъка?
— Разбира се.
— А срещу продавача?
— За приемане на подкупи от враждуващи фракции?
Фанър изсумтя, завъртя се на пети и се отдалечи, крещейки заповеди.
След малко всички влязохме в участъка.
Няколко часа писахме показания. Когато най-сетне приключихме, аз бях изтощен, окото ми бе посиняло, порезната рана на лицето ми пулсираше и умирах от глад. Прибрах се вкъщи, изядох три сандвича с фъстъчено масло и конфитюр и изпих една бира.
Сетне гледах двайсет минути от новините и заспах на дивана, докато се чудех какъв да бъде следващият ни ход.
Не се чудих дълго.
Телефонът ме събуди. Обаждаше се Макелрой. Беше развълнуван.
— Спипахме кучия син! — възкликна той. — Или поне в най-скоро ще го сторим.
Въодушевлението му беше заразително.
— Разказвай.
— Не по телефона. Човек никога не знае къде може да се спотайва малък „бръмбар“. Пък и говоря по клетъчния. Хайде да се срещнем след петнайсет минути пред „Божанглез“ на Батълграунд.
— Защо не тук, вкъщи?
— Стените имат уши. Новината е сензационна. Не искам да идвам у вас с нашите хора.
— Добре. Ще те почерпя курабийка.
— Няма да стоим там. Само ще оставим колата ти. Ще закусим другаде, за да се уверим, че не ни следят.
— Аз черпя.
— Съгласен съм — рече той и затвори.
Оставихме колата ми пред „Божанглез“ и отидохме да закусим в „Шони“. Макелрой беше толкова развълнуван, че едва се сдържаше. Разказа ми всичко и аз също се въодушевих. Същността на разговора беше следната:
Парите, които Резович и хората му бяха изтеглили от банката, бяха изпрани суми от търговия с наркотици, предназначени за представител на босненска мюсюлманска фракция. Той щял да използва фонда за голяма покупка на оръжие. Стоката щяла да бъде пренесена нелегално в Босна и Херцеговина на борда на кораб на Червения кръст и предадена на обсадените мюсюлмани в Сараево, където бе наложено ембарго. Резович беше уредил всичко и се бе съгласил да достави оръжието и да посочи банката, в която да бъдат преведени парите, за да бъдат изтеглени от доверен пратеник на мюсюлманите и охраната му, които ще пазят сумата до деня на покупката на оръжията. Но вместо това Резович бе прекъснал финансирането. Още смятал да купи оръжията — вече с капитали на мюсюлманите — и да ги продаде на друг краен потребител, увеличавайки значително печалбата си. Резович бе вбесил измамените мюсюлмани и бе затвърдил репутацията си на мафиот, на когото никой гангстер не смее да се озъби. Планът му беше добър. Мюсюлманите не можеха да се обърнат за помощ към американските власти, тъй като произходът на парите им беше неясен и отчаяно търсеха Резович, който през това време се бе заловил да отмъщава на Тайлър Ванс, задето бе убил брат му и едва не бе осуетил коварния му план.
Източниците от ЦРУ и от Бюрото за алкохол, цигари и оръжия бяха стеснили кръга на предстоящата покупка на оръжие до три вероятни места и едва предишния ден — по сведения на сръбски информатор — се бяха съсредоточили върху едно — Дейд Каунти във Флорида. Сделката щеше да бъде извършена в петък, инак оръжията щяха да бъдат продадени на друг купувач, който вече беше на линия и разполагаше с парите. Какъвто и да беше, Резович не бе човек, който щеше да позволи на дребна вендета да развали сделка за милиони долари. Ето защо, според източника на Макелрой, Резович трябваше да се появи в Маями, за да наблюдава лично трансфера на парите за оръжието и да осигури, макар и нелегално, транспорта на незаконно придобитата стока, преди отново да насочи вниманието си към господин Ванс.
— Искаш да кажеш, че Резович ще бъде в Маями в петък? — недоверчиво попитах аз.
— Точно така. Източникът ни е много близо до извора. Човек като Резович умее да си създава врагове.
— Знаят ли къде ще се състои покупката и кой ще достави стоката?
— Бюрото за алкохол, цигари и оръжия работи по въпроса.
Замислих се за това и за други неща, после изказах на глас една от тревогите, които ме измъчваха.