— Не е необходимо. Има само един вход. Но за големи превозни средства.
— Може да докарат оръжията с хеликоптер.
Той явно не бе помислил за това.
— Ще трябва да го разтоварят навън — след минута каза Джонсън. — Видим ли хеликоптера, веднага ще пристъпим към действие. Няма да имат време за нищо.
— Има ли начин да разберем в колко часа ще се извърши сделката?
— Знаем само, че ще бъде в петък. Не се притеснявай. Ако дойдат, ще ги хванем всичките.
— Сигурен ли си, че източникът ти е надежден?
— ЦРУ твърдят, че е така.
— Тогава здравата са притиснали онзи тип.
— Чух, че пари са сменили собствениците си.
— И един от хората на Резович го е предал?
Джонсън кимна.
Бяха ми казали друго и това никак не ми хареса. Нещо не беше наред.
— Как са го намерили?
— Чух, че се появил ей така, с протегната ръка. Твърдял, че Резович го прецакал за нещо.
Притесних се още повече и следобедът ми се стори безкраен.
Осем часа по-късно Дейв и аз се промъквахме през тънката редица дървета. Пълзяхме по корем към оградата. Бяхме облечени в черно, дори бяхме намазали лицата си като командоси.
— Сигурен ли си, че онези господа нямат прибори за нощно виждане? — попита Дейв, докато срязваше телта.
— Не видях такива неща.
— Това не означава, че нощната смяна не са си донесли.
— Престани да хленчиш и режи по-бързо.
— Само поддържам разговора. Не искам да скучаеш.
— Да скучая ли? Толкова съм напрегнат, че стомахът ми се е свил на топка.
Той преряза и последната тел от усукания сноп и отмести част от оградата, за да се промъкнем. Изпълзяхме колкото можем по-бързо петнайсетте метра до склада. Стигнехме ли до задната страна на сградата, щяхме да сме в сянката, макар че не знаех дали в гората вляво не са изпратени едно-две ченгета.
Нямаше какво друго да правим, освен да продължим напред. Махнахме няколко стъкла и се вмъкнахме вътре. Огледах редицата дървета, пътя и пустия паркинг.
Нищо. Дори враната беше отлетяла.
Тръгнах наляво, а Дейв надясно. Търсехме място, откъдето утре да наблюдаваме сделката. Дейв си бе купил лък и сноп остри като бръснач стрели. Носеше и револвера си „Смит & Уесън“.
Аз бях взел полуавтоматична пушка двайсет и втори калибър, със заглушител, оптически мерник и заредена с високобойни патрони. От петдесет метра можех да улуча монета от пет цента, при положение че имах удобна позиция за стрелба и няколко секунди да се прицеля. Беше необходим само един куршум в ухото или в основата на черепа на определен човек. Щях да вдигна малко повече шум от стрелите на Дейв. Планът беше да очистим противниците си, без много да се суетим, и после да се измъкнем. Това беше най-доброто, което можах да измисля при дадените обстоятелства.
В случай че нещо се объркаше, бях си взел деветмилиметровия браунинг и четири резервни пълнителя.
Дейв се бе качил на парапета на шест метра над главата ми, за да вижда по-добре, когато я забелязах в средата на пода.
Стара касетка от кока-кола.
Наоколо нямаше нищо друго.
Върху касетката имаше нещо.
Не беше там случайно.
По гърба ми пропълзяха ледени пръсти.
Тръгнах към касетката. Коленете ми бяха толкова омекнали, че едва вървях изправен, а в стомаха ми сякаш се гърчеха червеи.
Никога не съм бил толкова неописуемо и неконтролируемо поразен.
Едва дишах.
Оставаха трийсет крачки.
Двайсет.
Десет.
О, Господи, моля те!
Извадих от джоба си фенерче и насочих тънкия лъч към касетката.
Предметът, оставен там, беше жълта фланелка.
На плата с карфица бе прикрепен къс хартия с телефонен номер, дръзко написан с червено. Посланието не беше необходимо, защото познах фланелката. Малък размер. Момчешка. С надпис: „Младежка бейзболна програма“. На бележката пишеше: „Синът ти е при нас“.
39.
Номерът беше на службата „Съобщения по телефона“ във Форт Лодърдейл. Отговори възрастен човек с приятен глас и ми прочете следното съобщение: „В момента се записва часът на това обаждане. Имаш точно дванайсет часа да отидеш сам в дома си. Всяко отклонение от тези инструкции, колкото и незначително, ще доведе до унищожаването на пакета, който наскоро получихме“.
Следващото ми обаждане — от автомат близо до междущатската магистрала — беше до хотелската стая на Макелрой. Той отговори на деветото иззвъняване.