— Тук е. Така няма да се удря в камъните, докато пълзя.
— Не очаквам да се сблъскаш с противника. Онзи разнебитен навес не осигурява кой знае каква защита и е далеч от пътя. Това не е стратегическа точка. Но човек никога не знае. Отваряй си очите на четири. Освен сержанта тук, Дейв, Макелрой и аз, всички, които са на наша страна, ще бъдат в камуфлажни дрехи. И запомни, има един от техните, чието местоположение е неизвестно. Той може да е навсякъде.
— Довиждане — измърмори тя.
Сержант Йорк и аз я наблюдавахме, докато отиваше към потока.
— Каква жена — измърмори той. — Изобщо не се страхува.
— Не, но всеки, който я срещне, би трябвало да се страхува.
Превключих на първа скорост и взех завоя.
Фермата се появи пред очите ни.
Беше огряна от слънчева светлина.
В двора се извисяваше огромен дъб. Яките му клони се бяха устремили умолително към небето.
Чепатият ствол на старото дърво беше четири метра в диаметър.
Синът ми беше завързан за него.
45.
Настъпих газта, влетях в чакълестия паркинг в двора и слязох от колата. Йорк остана на мястото си. Не знаеше какво точно да прави. Кълън седеше до дъба. Краката му бяха кръстосани, а главата — клюмнала на гърдите. Въжето беше здраво затегнато около тялото му. Хукнах към него и той вдигна глава. Лицето му беше мръсно, със следи от сълзи.
— Татко! — извика той.
Проверих дали е ранен, изследвайки всеки сантиметър от тялото и крайниците му. Видимо му нямаше нищо. Протегнах ръце към възела на въжето.
— Не се опитвай да го развързваш — чу се глас.
Погледнах наляво, към югоизточния ъгъл на къщата, който отчасти беше скрит от храсти. На отворения прозорец на спалнята се виждаше неясен силует, а на перваза — нещо не толкова неясно — дулото на „М-1 Гаранд“.
— Жаден ли си, синко? — попитах аз.
— Той е там не повече от час — рече гласът. — Дадох му чаша чай, преди да го завържа. Не е ранен, само е уплашен. Не плака много. Кораво хлапе. Не му хареса, че го завързах. Ритна ме в коляното, докато се опитвах да го настаня удобно. Затова го оставих сам и се върнах в къщата. Слънцето е силно и той заспа. Не се суети около него. Шефът иска да те види. Веднага. Влез вътре. Аз ще наглеждам момчето.
— Моля те, не ме оставяй, татко! — изплака Кълън. — Моля те…
— Къде са останалите? — шепнешком попитах аз.
— Уеб и баба бяха в кабинета, когато ме хванаха и ме доведоха тук. Борих се, татко. С всички сили! Гадният Пейтън ми удари шамар. Затова плаках, не защото ме завърза. Той е лъжец. Едрият мургав мъж е при Уеб и баба. Не съм виждал дядо, откакто Пейтън го удари по главата. Дядо падна и не помръдна. — Кълън тихо започна да плаче. — Мъртъв ли е?
Притиснах го до себе си.
— Надявам се, че не. Ще трябва да проверим.
— Казах веднага — обади се гласът от прозореца.
— Онзи ли е Пейтън? — попитах аз.
— Да. Моля те, не ме оставяй!
— Няма да те оставя, но първо трябва да вляза в къщата и да говоря с едрия мургав мъж. Да видя как са Уеб и баба. Да потърся дядо. После ще се върна да те взема.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
— Глух ли си? — изкрещя Пейтън.
— Идвам.
Погалих Кълън по лицето с лявата си ръка, леко се преместих, заставайки между него и прозореца и пуснах ножа до левия му крак. Той погледна ножа, сетне мен.
— Внимавай да не те види. Срежи въжето тук — прошепнах аз и му показах къде. — Ножът е много остър. Гледай да не се порежеш. Направи го бързо, без да те забележи Пейтън. После остави въжето така, за да мисли, че още си завързан. Разбра ли?
Кълън вирна брадичка.
— Ако чуеш стрелба, тичай към хамбара, после зад къщата. Майката на Уеб е в порутения навес до потока. Знаеш ли къде е?
— Да.
— Но ако не чуеш стрелба, стой тук. Чакай да дойда да те взема. И ако се наложи да бягаш, бъди бърз като вятъра. Не падай и не се обръщай. Само бягай.
— Добре.
— Обичам те — казах аз и тръгнах към тойотата.
— Къде отиваш, по дяволите? — извика Пейтън.
— Да кажа на Кари да стои в колата. В къщата има достатъчно хора.
— Резович каза…
— Да му го начукам на Резович.
По-голямата част от колата не се виждаше от къщата. Беше скрита от огромния дъб. Облегнах се на стъклото и попитах:
— Виждаш ли прозореца в левия ъгъл на къщата?
— Само част от него — отговори Йорк.