Резович се засмя. Диас също. Аз не се усмихнах.
— Много добре — рече Резович. — Тъкмо се питах докога ще търпиш да те удрят. Започнах да мисля, че не си достатъчно мъж. Сега показа смелост. Браво!
Не казах нищо. Кръвта ми течеше.
— Ето какво ще направим — продължи Резович. — Ще излезеш и ще докараш микробуса отпред. Ще натоварим заложниците. Последна ще тръгне възрастната жена.
Зачудих се защо не ме очистиха, още когато дойдох. Никой не изглеждаше въоръжен.
— Къде са другите заложници?
— В спалнята — отговори Резович.
Етъл едва забележимо поклати глава.
— Искам да ги видя — казах аз.
— Когато се върнеш.
— Не. Сега.
Диас извади отнякъде автоматичен валтер. Много бързо. За около половин секунда. Ето защо не ме претърсиха. Аз не ги притеснявах.
Диас опря пистолета в главата на Етъл и дръпна ударника, за да постигне по-силен ефект. Уеб гледаше ужасен. Етъл не реагира.
— Докарай микробуса, инак възрастната жена ще умре.
— Убий я — казах аз.
— Какво?
— Убий я, после му заповядай да убие мен. Властите ще дойдат, ще убият теб и всички ще бъдем мъртви. Виж какво, ти положи много усилия да ме доведеш тук и аз дойдох. Възрастните хора и децата не са заплаха за теб, освен ако откажеш да ги освободиш. Ти вече ги използва, за да постигнеш целта си. Ето, аз съм тук. Уредих ти да се измъкнеш, като предположих, че ще вземеш мен. Нека да решим въпроса помежду си. Като мъже. Освен ако не смяташ главорезът ти да го направи вместо теб.
Резович се замисли за миг, после кимна на Хектор Диас. Заплахата излезе от стаята. След малко се върна с баща ми, който беше само по бельо. В устата му бе напъхан мръсен парцал. Окървавените му ръце бяха завързани зад гърба. Приближих се до него. Той се облегна на мен и едва не падна, но Диас го хвана. Махнах парцала от устата му и повдигнах брадичката му. В очите му още блестеше светлина. Болеше го, но бе запазил предизвикателността си.
— Защо е в такова състояние? — обърнах се аз към Резович.
— И той се държа непочтително като теб. Хектор трябваше да му даде урок.
Погледнах Диас — висока метър и деветдесет грамада от сто и петдесет килограма гранит и мускули — и казах:
— След като убия Резович, оставаме аз и ти, cholo10. Ако cojones11 ти са си на мястото.
Той се ухили злорадо.
— Разбира се. След малко. Ти и аз, амиго.
Обърнах се към Резович.
— Къде са другите?
— Други?
— Старецът и войникът.
Той сви рамене.
— Нещастни случаи, приятелю. Трябва да се радваш, че баща ти е още жив.
Погледнах татко. Той поклати глава.
— Искам всички да излязат на верандата, преди да докарам микробуса. Ще освободя сина си.
— Няма проблем — каза Резович.
— Хайде, Етъл — рекох аз.
Тя стана и взе на ръце Уеб. Татко се облегна на мен и тръгнахме.
— И не забравяй, че те държим на прицел. Не знаеш къде сме разположили всичките си хора, затова не можеш да се защитаваш.
— Ще направя каквото казах, веднага щом освободя момчето. Имаш ли нож?
Заплахата отвори вратата и ми подхвърли сгъваем нож. Обърнах се към татко и прошепнах:
— Наистина ли нямаш сили или се преструваш?
Очите му заиграха.
— Добре. Когато се започне, заобиколи къщата и иди в храстите. Дейв е някъде там.
— Освен тези двамата, в къщата има още трима — каза татко. — Двама са навън. Не знам точно къде. Плюс онзи, който отиде да те вземе.
— Той е в затвора. Човекът до колата ми е от хората на Макелрой. Ще развържа Кълън, после ще докарам микробуса.
Приближих се до дъба, коленичих до Кълън и се престорих, че го развързвам. Казах му, че дядо е добре. Взех ножа и го пуснах в ножницата на врата си.
— Хвърли ножа в тревата, където да го виждам, и остави момчето там, докато се върнеш с микробуса — извика Резович.
Замислих се. Дали Кълън щеше да бъде в безопасност там, където беше, прикриван от узито на сержант Йорк, или с мен? Нямах пистолет, а знаех, че под навеса за трактори се крие въоръжен човек и не бях убеден дали някой от хората на Макелрой ще успее да го ликвидира. От друга страна не бях наясно относно уменията на сержант Йорк, но знаех много добре на какво съм способен аз.
Изправих се, хвърлих ножа и казах:
— Хайде, синко.
Кълън скочи така, сякаш имаше пружини на краката.