— Я ми обясни пак — рече Дийн, без да отваря очи. — Онова, дето най-безсрамно ме използваш за нечестивите си цели.
— Не се очаква от футболистите да знаят думи като нечестиви.
— Чух го в една реклама за бира.
Анабел се усмихна и нагласи очилата си.
— Ще ти кажа само това. Забърках се в малко неудобна ситуация… и не, няма да узнаеш с кого. И най-лесният начин да се измъкна, беше да се престоря, че съм покорена от неотразимата ти красота, което, разбира се, е самата истина.
— Глупости! Ти се държиш с мен като с дете.
— Само за да се защитя от сияйната ти слава.
Дийн изсумтя.
— Освен това, като ни видят заедно, ще се качат акциите на бизнеса ми. — Тя подпря глава на ръката си. — Хората ще говорят за «Идеалната половинка», а това е безплатна реклама. В момента мога да си позволя само това. Но обещавам, че някой ден ще ти се реванширам. — Протегна се и потупа загорелия му, твърд като камък бицепс. — След десет години, когато ще сме сигурни, че си излязъл от пубертета. Ще ти намеря страхотна жена.
— Десет години?
— Прав си. За всеки случай да ги направим петнайсет.
Анабел не спа спокойно през нощта. Плашеше се от предстоящия маратон на запознанствата, но точно сега не й оставаше друго, освен да стисне стоически зъби и да го атакува с всички възможни средства. Пристигна първа в «Сиена». Когато той влезе, глупавото й сърце подскочи, преди да се свлече в петите. Той се бе любил с нея, а сега тя трябваше да го запознае с друга жена.
Изглеждаше толкова вкиснат, колкото нея самата.
— Чух, че вчера си се скатала от работа — изръмжа той още със сядането.
Беше се надявала, че слуховете за срещата й с Дийн ще стигнат до ушите му, и тутакси се оживи.
— Не, няма да кажа нищо.
Анабел направи красноречив жест, все едно затваря цип върху устните си, превърта ключалката и хвърля ключа. Раздразнението му се засили.
— Не разбираш ли колко незряло е това?
— Ти започна темата.
— Само отбелязах, че си си взела почивен ден. Просто водя разговор.
— И на мен ми е позволено от време на време да почивам. Разходката до «Уинд Лейк» не се брои, защото трябваше да забавлявам клиент. И то тъкмо теб.
Той доби онова секси изражение и я изгледа през полуспуснатите си клепачи — знак, че се кани да подхвърли някоя от нецензурните си шегички. Ала явно размисли.
— Е, и как се развива истинската любов?
— Мисля, че го привличам. Може би защото не съм настоятелна и не съм се лепнала постоянно за него. Колкото и да ми се иска да сме заедно, си налагам да не му досаждам с присъствието си. Не си ли съгласен, че постъпвам разумно?
— Няма да ме въвлечеш в тази дискусия.
— Зная, че стотици прекрасни почитателки постоянно кръжат около него, но според мен той вече е надраснал този етап от живота си. Имам чувството, че е станал по-зрял.
— На твое място не бих разчитал много на това.
— Смяташ ме за глупачка, нали?
— Тинкърбел, ти даваш нова формулировка на думата «глупав». За жена, която се предполага, че има глава на раменете…
— Шшт… Идва Селесте.
Хийт и Селесте проведоха дълъг и скучен разговор за икономиката — тема, която винаги действаше потискащо на Анабел. Ако икономиката беше във възход, тя имаше чувството, че не съумява да се възползва от това. Ако пък беше в упадък, се отчайваше още повече, защото не виждаше как бизнесът й ще успее някога да изплува. Затова изчака мълчаливо да минат двайсетте минути, преди да сложи край на срещата.
— Нямам нищо против да я назнача на работа, но не желая да се женя за нея — заяви Хийт, след като жената си тръгна.
Според Анабел и Селесте не го бе харесала, така че настроението й малко се подобри. За съжаление, не за дълго, защото следващата кандидатка, шефка на рекламна агенция, се появи точно по график.
Питона пусна в ход мъжкото си обаяние — почтителен и внимателен, интересуваше се от всичко, което жената говореше, но нищо повече.
— Отличен вкус за дрехи, но мисля, че я изнервям — коментира, след като я изпрати.
През останалата част от седмицата Анабел даде всичко от себе си, като го запозна с филмова режисьорка, собственичка на цветарски магазин, директор на застрахователна агенция и редакторката на Джанин. Той хареса всички, но не пожела да излезе втори път с нито една от тях.
Узнала за трескавата дейност на конкурентката си, Порша изпрати две свои кандидатки. Едната направо се мазнеше пред Хийт, което го отблъсна, но затова пък Анабел здравата се забавлява по време на срещата. На другата не й се понравиха обикновеният му произход и отсъствието на знатно родословно дърво, което пък вбеси присъстващата сватовница. Порша настояваше следващата среща да се състои в «Дрейк» на сутрешно кафе. Хийт дълго отказва, но накрая се съгласи, а Анабел се възползва от възможността да вмъкне в графика на срещите една бивша съученичка, понастоящем преподавателка във вечерно училище.