Когато и последният от гостите й си тръгна, тя беше уморена, но доволна, още повече че всички искаха да узнаят кога ще е следващото парти, а купчината брошури бе изчезнала. В заключение вечерта се оказа изключително успешна за «Идеалната половинка».
Тъй като Хийт и Кери се срещаха от три седмици, Анабел престана да слуша токшоуто по радиото и се залови здравата за работа. Следеше как се развиват отношенията между тези клиенти, които се запознаха на партито, като завербува още един, докато се опитваше съвсем почтено да разубеди Мелани от намерението й да се срещне с Джон. Никога дотогава не е била толкова заета. Искаше й се само да бе и по-щастлива.
Малко след единайсет във вторник вечерта на вратата се позвъни. Тя остави книгата, която четеше, и слезе долу. Завари на верандата Хийт, с измачкани дрехи, уморен от поредното пътуване. Макар че си говореха по телефона, сега го виждаше за пръв път от вечерта, в която се бе запознал с тв водещата.
Той огледа широкия й бял потник — никакъв сутиен — и синьото долнище на пижамата с щамповани розови чаши за мартини с малки зелени маслинки в тях.
— Да не те събудих?
— Четях. Случило ли се е нещо?
— Не. — Зад него едно такси се отдалечи от бордюра. Очите му бяха зачервени, а лицето — уморено, с набола брада по мъжествената брадичка, което, колкото и да бе странно, още повече подсилваше очарованието му. — Имаш ли нещо за хапване? В самолета поднесоха само соленки, при това в първата класа. — Вече бе влязъл в антрето. Остави пътната чанта и лаптопа си. — Исках първо да ти звънна, но съм заспал в таксито.
Сърдечните й рани бяха още твърде пресни, за да понесе това вечерно гостуване.
— Има само някакви остатъци от спагети.
— Звучи страхотно.
Разбираше колко е изтощен и сърце не й даваше да го изгони. Отправи се мълчаливо към кухнята.
— Ти се оказа права за мен и Кери — призна той, докато вървеше след нея.
— Какво?
Анабел се блъсна в дръжката на вратата. Но той гледаше отвъд нея. Към хладилника.
— Не бих имал нищо против една кока-кола, ако ти се намира подръка.
Искаше й се да го сграбчи за яката на ризата и да го раздруса, но се сдържа.
— Разбира се, че бях права за теб и Кери. Аз съм професионалист с опит.
Той разхлаби възела на вратовръзката и разкопча яката си.
— Опресни ми спомените. Какъв точно опит имаш, че стана изтъкнат професионалист?
— Баба ми е била суперзвезда. Това ми е в кръвта.
Щеше да се разпиши, ако не й разкажеше скоро какво е станало. Грабна бутилка с кока-кола от хладилника и я тикна в ръката му.
— С Кери си приличаме твърде много. — Хийт опря гръб о стената и отпи от колата. — Само за да се уговорим за вечеря, бяха необходими поне пет-шест телефонни разговора.
Сивият облак, който я преследваше от три седмици, се отнесе нанякъде, за да трови нечий друг живот. Анабел измъкна от хладилника една овехтяла пластмасова кутия заедно с остатъците от сандвича, който нямаше настроение да доизяде на обяд.
— Тежка ли беше раздялата?
— Не съвсем. Толкова дълго си оставяхме съобщения по телефона, че накрая всичко се сведе до един имейл.
— Значи не е имало разбити сърца.
Челюстите му се стегнаха.
— Можехме да бъдем прекрасна двойка.
— Знаеш мнението ми по въпроса.
— Теорията ти за деца «Фишъ-Прайс». Как бих могъл да я забравя?
Докато нарязваше хамбургера и го смесваше със спагетите, тя се чудеше защо не й бе позвънил, а е предпочел лично да й съобщи новината. Пъхна чинията в микровълновата фурна.
Хийт приближи и се зае да изучава пожълтелия лист с плана за диетата, който бе залепила на хладилника, когато се нанесе в къщата.
— Не сме спали заедно — внезапно изстреля той, без да откъсва очи от нискокалоричното рибно блюдо, предвиждащо се за вечеря.
Анабел обузда радостта си.
— Това не ме засяга.
— Дяволски си права, но знам, че обичаш да си пъхаш носа в чуждите работи.