— Хей, бях твърде заета да градя собствената си империя, за да се интересувам от сексуалния ти живот. Или от липсата на такъв. — Потуши надигащото се в нея желание да го разпита, взе една подложка за горещи ястия, извади чинията от микровълновата и я остави на масата. — Държа да ти напомня, че не си единственият ми клиент.
Той взе една вилица от чекмеджето с приборите, седна и започна да изучава съдържанието на чинията.
— Откъде се взе това пържено картофче в спагетите?
— Новост в кулинарията — обяви тя и измъкна от фризера кутия със сладолед, която стоеше там от три седмици.
— Е, как върви бизнесът?
Тя махна капака и му разказа за партито и новите клиенти. Той я изслуша и искрено се радваше, че й е потръгнало.
— Моите поздравления! Усилията ти започват да се отплащат.
— Така ми се струва.
— А как са нещата между теб и възлюбения?
Тя не схвана веднага за кого говори. Заби лъжичката в сладоледа.
— Все по-добре.
— Странно. Преди две вечери го видях в «Уотъруъркс» в страстна прегръдка с едно несполучливо копие на Бритни Спиърс.
Анабел гребна щедро с лъжицата от шоколадовия мус.
— Това е част от плана ми. Не искам да се чувства задушен от мен.
— Повярвай ми, не се чувства.
— Виждаш ли. Планът ми работи.
Хийт повдигна насмешливо вежди.
— Това е само едно мъжко мнение, но мисля, че беше по-щастлива с Раул.
Тя се ухили, затвори капака на кутията и върна сладоледа във фризера. Докато той ядеше, Анабел изми тенджерката, която бе оставила да се кисне в мивката, и отговори на още негови въпроси за партито. Имайки предвид колко бе уморен, тя оцени интереса му.
Когато се нахрани, Хийт й занесе чинията. Беше омел всичко, дори пърженото картофче.
— Благодаря. Това беше най-вкусната храна, която съм вкусвал от дни.
— Леле, трябва да си бил доста зает.
Той извади остатъка от сладоледа от фризера.
— Прекалено съм уморен, за да се прибирам у дома. Имаш ли излишно легло, където да се стоваря?
Анабел толкова се сащиса, че удари пищяла си във вратата на миялната машина.
— Оу! Искаш да пренощуваш тук?
Той я погледна над кутията със сладолед с леко недоумяващо изражение, сякаш не бе разбрал въпроса й.
— Не съм спал от два дни. Това проблем ли е? Обещавам, че няма да ти се нахвърля, ако за това се притесняваш.
— Разбира се, че не се притеснявам. — Тя се засуети и за да си намери работа, измъкна кофата с боклук изпод мивката. — Можеш да останеш. Но старата спалня на Нана гледа към задната улица, а утре е ден за изхвърляне на боклука.
— Ще го преживея.
Анабел виждаше, че той едва се държи на крака, и наистина не разбираше защо не бе почакал до утре, за да й съобщи новината за Кери. Освен ако не е искал да остане сам тази нощ. Може би чувствата му към тв водещата са били по-дълбоки, отколкото признаваше. Балонът на щастието й изпусна струя въздух.
— Аз ще изнеса боклука — предложи Хийт, върна сладоледа във фризера и взе завързаната торба с боклука.
Съвсем по домашному. Късно вечерта, уютна кухня, споделени задължения. Тя е по пижама, без сутиен. Влакчето на настроението й, в което се носеше от седмици, отново пое надолу.
Той се върна, заключи вратата зад себе си и кимна към задния двор.
— Онази кола… нека позная… на баба ти ли е била?
— Шърман е по-скоро личност, а не автомобил.
— Наистина ли караш това чудо на обществени места?
— Някои от нас не могат да си позволят беемве.
Хийт поклати глава.
— Предполагам, че ако това начинание със сватовничеството не потръгне, винаги можеш да я боядисаш жълта и да монтираш брояч на таблото.
— Сигурна съм, че това много ще те забавлява.
Той се усмихна и се запъти към предната част на къщата.
— Защо не ми покажеш спалнята, Тинкърбел?
Това беше много странно. Тя угаси лампата, решена да се държи непукистки.
— Ако случайно си от тези, които не харесват мишки, завий се с чаршафа презглава. Обикновено помага.
— Извинявай, задето се пошегувах с колата ти.
— Извинението се приема.
Хийт грабна куфара си, изкачи стълбите и се озова в малък квадратен коридор с няколко врати.
— Можеш да се настаниш в бившата стая на Нана — каза тя. — Банята е до нея. Това е дневната. Когато бях дете, беше спалня на майка ми. Моята е на третия етаж.
Той остави багажа си и отиде до вратата на дневната. Обзавеждането в сиви и бледорозови тонове изглеждаше безнадеждно овехтяло. Една страница от вчерашния вестник бе паднала върху мокета, а книгата, която тя четеше, лежеше отворена върху сивия диван. Дъбов шкаф, с телевизор отгоре, заемаше мястото между двата изметнати двойни прозореца, пред които висяха пухкави завеси на избелели сиви и бледорозови ивици. Пред прозорците бяха поставени чифт метални стойки с извити крака, върху които се кипреше останалата част от колекцията на Нана от африкански теменужки.