— Много приятно — отбеляза Хийт. — Харесва ми домът ти.
Тя отначало помисли, че той се шегува, но изражението му бе съвсем искрено.
— Можем да си разменим къщите — предложи тя.
Той погледна към отворената врата в коридора.
— На тавана ли спиш?
— Когато бях дете и идвах на гости, баба ми винаги ме настаняваше там и съм свикнала.
— Леговището на Тинкърбел. Това трябва да се види.
Тръгна към тясната стълба, водеща към тавана.
— Мислех, че си уморен — подвикна тя след него.
— В такъв случай това е идеалният момент да видя спалнята ти. Напълно съм безобиден.
На това пък ни най-малко не можеше да се вярва.
Таванът с двойните еркерни прозорци и скосения покрив се бе превърнал в хранилище на стари вещи, останали от баба й: креват с четири колони от вишнево дърво, дъбово бюро, тоалетна масичка с позлатено огледало, дори и един старомоден шивашки манекен, останал от времето, когато Нана се бе занимавала с шиене, преди да се заеме със сватовничеството. Край единия прозорец се виждаха уютно кресло и табуретка, а до другия — масичка за писане на писма от орехово дърво, както и един грозен, но все още работещ климатик. Наскоро Анабел бе добавила светлосини тюлени завеси и кувертюра в същия цвят, както и френски картини с пейзажи.
Зарадва се, че беше успяла да разтреби. Още по-добре щеше да бъде, ако той не забележи розовия сутиен, метнат върху леглото. Но погледът му се прикова точно върху него, след което се отмести към манекена, върху който сега бяха метнати една покривка и бейзболна шапка с емблемата на «Къбс».
— На баба ти ли е била?
— Тя беше фен на отбора.
— Виждам. — Вдигна очи към скосения таван. — Трябва да се добавят само още два тавански прозореца и няма какво повече да се желае.
— Може би ще е по-добре да съсредоточиш усилията си върху обзавеждането на собствената си къща.
— Предполагам, че си права.
— Честно казано, Хийт, ако имах разкошен дом като твоя, както и твоите пари, щях да го превърна в дворец.
— Какво имаш предвид?
— Масивни мебели, каменни маси, изискано осветление, а по стените — огромни платна на модернисти. Как можеш да живееш в такава изумителна сграда и да я държиш празна? — Той я погледна толкова странно, че тя се почувства неудобно и се извърна. — В спалнята на Нана има много своенравна щора на прозореца. Ще отида да я оправя и да донеса чисти кърпи.
Забърза към долния етаж. Лекото ухание на «Дива роза» от «Ейвън» още се усещаше в стаята на баба й. Анабел включи малката порцеланова лампа на тоалетката, махна допълнителното одеяло, което бе оставила в долния край на леглото и нагласи щората. В банята прибра в шкафчето кутийката с тампони от миналата седмица и провеси комплект чисти кърпи върху старата хромирана стойка.
Той не бе слязъл долу. Младата жена се зачуди дали не е зърнал старата й кукла върху бюрото. А още по-лошо — може да е видял каталога за секс играчки, който така и не можа да се накани да изхвърли. Хукна нагоре по стълбите.
Хийт лежеше, дълбоко заспал върху леглото й, напълно облечен, с изключение на обувките.
Устните му бяха леко отворени, а краката му в обикновени черни чорапи бяха кръстосани. Едната ръка лежеше върху гърдите. Другата бе отпусната. Изпод бедрото му се подаваше част от розовия сутиен. Върховете на пръстите му почти го докосваха и на Анабел й призля. Някой можеше да я сметне за откачена, но не можеше да понесе бельото й да лежи близо до него.
Една дъска на пода изскърца, когато тя приближи на пръсти до леглото. Бавно, много внимателно улови презрамката на сутиена и я дръпна.
Проклетията не помръдна.
Хийт леко изсумтя. Каква лудост! Всичко е толкова абсурдно. Трябваше да се махне и да го остави да спи. Но вместо това отново дръпна презрамката.
Той се претърколи към нея, на една страна, и захлупи целия сутиен под бедрото си.
Върху челото й избиха капки пот. Знаеше, че това е пълно безумие, но не можеше да се застави да си тръгне. Още една дъска на пода изскърца, когато коленичи до леглото, същата, която скърцаше винаги, щом стъпеше отгоре, така че би трябвало да е по-внимателна. Сърцето й биеше до пръсване. С една ръка се опря на матрака и плъзна пръста на другата през извитата като примка презрамка, подаваща се изпод бедрото му. Дръпна с все сила.
Единият му клепач леко се повдигна и дрезгавият му от съня глас я накара да подскочи.