— Или идвай в леглото, или изчезвай.
— Това… — Анабел дръпна отново — е моето легло.
— Зная. Само малко си почивам.
Не изглеждаше, сякаш си почива. Имаше вид, все едно се кани да прекара нощта в леглото й. При това в компанията на бельото й, което отказваше да помръдне.
— Може ли…
— Много съм уморен. — Очите му отново се затвориха. — Утре ще си получиш леглото. Обещавам.
Гласът му заглъхна.
— Добре, но…
— Върви си — промърмори Хийт.
— Ще си ида. Първо, ако нямащ нищо против…
Мъжът отново се претърколи по гръб, което трябваше да освободи затиснатия сутиен. Вместо това упоритото парче плат се озова между бедрото и ръката му.
— Аз, ъ… трябва ми едно малко нещо. След това повече няма да те безпокоя…
Пръстите му се сключиха около китката й и когато този път клепачите му се повдигнаха, очите му бяха съвсем будни.
— Какво искаш?
— Сутиена си.
Той надигна глава и погледна надолу, без да пуска китката й.
— Защо?
— Аз съм вманиачена на тема ред и чистота. Разхвърляните стаи ме подлудяват.
Дръпна се рязко и изскубна ръката си.
Хийт погледна към сутиена, висящ от пръстите й.
— Ще ходиш ли някъде тази вечер?
— Не, аз… — Несъмнено бе събудила спящия лъв и побърза да смачка дантеленото бельо в ръце, опитвайки се да го направи невидимо. — Заспивай! Аз ще отида в спалнята на баба.
— Вече съм буден. — Подпря се на лакът. — Мислех, че съм свикнал с шантавите ти изцепки, но този път наистина ме сащиса.
— Забрави!
— Искам да зная нещо… — Кимна към ръката й. — Тук не става дума за сутиена.
— Ти така си мислиш. — Анабел го изгледа навъсено. — Докато не преживееш същото, което и аз, нямаш право да съдиш.
— Да съдя какво?
— Ти не разбираш.
— По-голямата част от живота си съм прекарал сред футболисти. Ще се изненадаш да узнаеш колко много странни неща разбирам.
— Не и чак толкова странни.
— Не съди вместо мен.
Упорито стиснатите му устни бяха знак, че няма да се откаже, докато не стигне до дъното, а тя не можеше да му каже нищо друго, освен истината.
— Не мога да гледам… — Анабел преглътна с усилие и облиза устните си. — Трудно ми е да гледам… ъ… женско бельо близо до мъжка ръка. Когато… когато бельото не е върху женско тяло.
Хийт изпъшка и отново се отпусна на възглавниците.
— О, боже! Не ми го казвай!
— Разстройвам се. Твърде меко казано.
Знаеше, че ще й се присмее, и той го направи. Гърленият му смях отекна в спалнята. Тя прикова сърдит поглед в него. Хийт спусна крака от леглото.
— Страхуваш се, че аз ще започна да се обличам с женско бельо?
Анабел потръпна. Никак не й бе приятно да чуе мислите си, изречени на глас. Как бе успяла да доживее до трийсет и една години, без да я заключат в психиатрична клиника?
— Не че се страхувам. Но… работата е в това, че… защо да се подлагаш на изкушение?
Това отново го разсмя.
Какво пък, можеше да го разбере — самата тя на негово място би се развеселила — но сега никак не беше в такова настроение.
Обезсърчена, забърза към вратата. Смехът му секна. Хийт веднага стана сериозен и скочи на крака. Забърза след нея. Още една дъска на пода изскърца. Хвана я за раменете.
— Хей, ти май наистина се разстрои?
Тя кимна.
— Извинявай. Прекалено много време съм прекарал в мъжките съблекални. Обещавам, че повече няма да те дразня.
Съчувствието му беше по-мъчително от дразненето, но младата жена се обърна към него и отпусна глава на гърдите му. Той я погали по косата. Анабел си заповяда да се отдръпне от него, но кой знае защо, чувстваше, че тук й е мястото. В същия миг усети възбудената му мъжественост да се притиска към тялото й.
Чампиън също го осъзна. Бързо отстъпи назад и рязко я пусна.
— По-добре да сляза долу и да освободя спалнята ти — промърмори.
— Добре — едва успя да кимне тя.
Хийт взе обувките си, но не тръгна веднага. Отиде до бюрото и посочи към купчината списания отгоре.
— Бих искал да почета, преди да заспя. Предполагам, че не ти се намира брой от «Спортс Илюстрейтид»?
— Боя се, че не.
— Разбира се, че нямаш. За какво ли ти е? — Вдигна ръка. — Може ли да взема това?
И той взе каталога й със секс играчки.
Докато слизаше по стълбите, Хийт се усмихваше, но усмивката му помръкна, когато стигна до стаята на баба й. Какво, по дяволите, търсеше тук? Свали ризата си и я захвърли на стола. Нямаше намерение да идва в дома на сватовницата, но изминалата седмица беше доста тежка. Преди началото на сезона трябваше да лети из цялата страна, за да се среща с всеки от клиентите си. Налагаше се да бъде големият брат, да ободрява и да вдъхва кураж, да действа като адвокат и психиатър, трябваше да понася закъснели полети, бъркотиите с колите под наем, лошата храна, шумната музика, изобилието на алкохол и недостатъчно сън. Тази вечер, когато на летището влезе в таксито и си представи голямата празна къща, изведнъж почувства, че повече няма сили, и даде на шофьора адреса на Анабел.