Порша имаше чувството, че се разпада, и го наказа по единствения начин, който знаеше.
— Ти си един скапан боклук. Все още си тук, защото искаш да ме чукаш.
— И това също. — Целуна я по челото. — Зад този страх се крие една невероятна жена. Защо не я пуснеш на воля?
Защото не знаеше как. Буцата в гърдите й стана толкова голяма, че едва дишаше.
— Върви по дяволите!
Мина покрай него и пое, почти на бегом, по улицата. Но той вече бе видял сълзите й, а това тя никога нямаше да му прости.
* * *
Още щом влезе в апартамента си в Ригливил, Боди чу мощен рев — по телевизора даваха бейзболен мач.
— Чувствай се като у дома си — промърмори той и хвърли ключовете върху масичката в коридора.
— Благодаря! — провикна се Хийт. Беше се излегнал на големия секционен диван в дневната. — «Сокс» току-що загубиха точка в седмия ининг.
Боди се отпусна в креслото срещу него. За разлика от дома на Чампиън, собственият му апартамент бе обзаведен. Той харесваше изчистения дизайн на движението «Изкуства и занаяти» от края на деветнайсети век и през годините си бе купил няколко много прилични вещи на Густав Стикли*, към които бе добавил вградени шкафове и ръчно изработени лавици. Изрита обувките си.
[* Американски производител на мебели, дизайнер, представител на движението «Изкуства и занаяти» (1858-1942). — Бел.прев.]
— Или трябва да продадеш шибаната си къща, или да живееш в нея.
— Прав си. — Хийт остави чашата с бира. — Изглеждаш ужасно.
— В този град има хиляди красиви жени, а аз да взема да се влюбя като гимназист в Порша Пауърс.
— Сам си си изпросил белята още в онази първа вечер, когато си я изнудвал с глупостите за телохранители и шпиони.
Боди разтърка главата си.
— Кажи ми нещо, което не зная.
— Ако тази жена разбере колко те е страх от нея, здравата ще го загазиш.
— Тя е истински трън в задника. Постоянно си заповядвам да си тръгна и никога да не се връщам, но… По дяволите, не зная… все едно имам рентгенови лъчи вместо очи и мога да видя каква е в действителност под целия този лустросан боклук.
Размърда се, почувствал се неловко, задето бе изпаднал в подобно откровение, макар че Хийт беше най-добрият му приятел. Чампиън го разбра.
— Явно чувствата ни не са взаимни, Мери Лу.
— Майната ти!
— Млъкни и гледай мача.
Боди се отпусна в креслото.
Отначало бе привлечен от красотата на Порша, после от откритата й безочливост. Тя притежаваше не по-малко твърдост, издръжливост и решителност от всеки добър футболист, с който бе играл, а той уважаваше тези качества. Но когато се любеха, виждаше друга жена — неуверена и уязвима, щедра и любяща — и не можеше да престане да мисли, че тази мека, беззащитна дама е истинската Порша Пауърс. Все пак кой идиот би се влюбил в някоя особа, която така отчаяно се нуждае от лечение?
Като дете често носеше у дома ранени животни и се опитваше да ги излекува. Очевидно все още имаше този навик.
Анабел трудно намери място за паркиране на Шърман, но закъсня за срещата с Хийт само с две минути, което едва ли оправдаваше суровия поглед на злобната му секретарка. На телевизора в приемната се виждаше предаването по канал И Ес Пи Ен, отзад звъняха телефони, а в стаята с оборудването един от стажантите на Чампиън се опитваше да смени касетата на принтера. Вратата на офиса вляво, която беше затворена при първото й посещение, сега беше напълно отворена и тя видя Боди, седнал на креслото, с притиснат до ухото телефон. Махна й с ръка, когато мина покрай вратата. Анабел отвори вратата на кабинета на Питона и чу гърлен женски глас.
— Възлагам големи надежди на нея. Тя е невероятно красива.
Порша Пауърс седеше в единия от столове срещу бюрото на Хийт. В съобщението по гласовата поща не се споменаваше, че ще бъдат трима.
Достатъчно бе само Анабел да погледне Драконката, за да се почувства крещящо и безвкусно облечена. Лятната мода тази година наблягаше на ярките тонове, но може би бе попрекалила с блузата в цвят на презряла диня, лимоненожълтата пола и обиците с малки наситенозелени камъчета, купени в един от универсалните магазини «Ти Джей Макс». Добре поне, че косата й изглеждаше прилично. Сега, когато беше пораснала, можеше да я изправи с преса, а след това с пръсти да й придаде елегантно разрошен вид.
Порша беше самата хладна изисканост в калаено сивото си копринено одеяние. В комбинация с мастиленочерните й коси, контрастът беше поразителен. Малки обици в нежнорозово като разцъфнали венчелистчета подчертаваха порцелановата кожа, а чантата й «Кейт Спейд» в същия розов нюанс бе оставена на пода до нея. Не бе допуснала обичайната грешка да претрупа тоалета си с розови обувки и краката й бяха обути в стилни черни сандали.