Анабел отвори вратата. Носеше потниче на райета с остро деколте и синя минипола, която правеше краката й да изглеждат по-дълги и стройни.
— Трябваше по-рано да поставя моя ултиматум — подхвана той. — Определено се задействаш, когато те пришпорят.
— Предположих, че ще я харесаш.
— Тя обади ли ти се?
Анабел кимна, но не каза нищо повече, и той настръхна. Може би все пак срещата не е минала така, както си мислеше. Делейни беше от аристократичен род. Ами ако бе доловила неприятния полъх от парка за каравани?
— Говорих с нея преди няколко минути — каза накрая младата жена. — Тя е очарована. Поздравления.
— Наистина ли? — Той все още беше нащрек. — Това е страхотно. Хайде да го отпразнуваме! Какво ще кажеш за една бира?
Сватовницата не помръдна.
— Ами… в момента не е много удобно.
Тя погледна през рамо и тогава Хийт схвана картинката. Не беше сама. Огледа гланца на устните й и синята минипола. От доброто му настроение и помен не остана. Кой беше при нея?
Погледна над главата й, но предната стая беше празна, което не означаваше, че това се отнася и за спалнята… Едва се удържа да не се втурне покрай нея и сам да се увери.
— Няма проблем — промърмори сковано. — Ще се чуем другата седмица.
Но вместо да си тръгне, продължаваше да стърчи там. Накрая Анабел кимна и затвори вратата.
Само преди пет минути беше на седмото небе, а сега му се искаше да изрита нещо. Пое надолу по тротоара, качи се в колата, но чак когато излизаше от мястото, където беше паркирал, фаровете му осветиха автомобила, спрян от другата страна на улицата. Когато идваше, бе в твърде приповдигнато настроение, но сега изведнъж се сгромоляса от облаците на земята.
Последния път когато бе видял това яркочервено порше, то бе паркирано пред централата на «Старс».
Анабел се дотътрузи унило в кухнята. Дийн седеше край масата, с кока-кола в едната ръка и тесте карти в другата.
— Твой ред е да раздаваш — каза куотърбекът.
— Вече не ми се играе.
— Тази вечер никак не си забавна — нацупи се той и захвърли картите.
— А ти да не би да бликаш от веселие?
Кевин си бе изкълчил глезена в неделния мач и Робилард го бе заменил във втората четвъртина, и до края на мача четири пъти му бяха пресекли пасовете с топката. Пресата се бе нахвърлила отгоре му и затова младият футболист бе решил за известно време да се покрие при нея.
Кранът на мивката в кухнята капеше и дразнещия шум й действаше на нервите. Знаеше, че Делейни и Хийт ще се харесат. Вълнуващата комбинация от външния вид на нейната приятелка, хлапашкия й спортен дух и безупречния й произход бе покорила спортния агент. А Делейни винаги си бе падала по груби и мъжествени типове.
Анабел се бе запознала с нея преди двайсет и една години на един летен лагер и двете бяха станали най-добри приятелки, въпреки че другата девойка беше с две години по-малка. След края на лагера те се срещаха по-рядко, главно в Чикаго, когато Анабел идваше на гости на баба си. Докато учеха в колеж, доста се отдалечиха и едва преди няколко години отново започнаха да се виждат. Сега се уговаряха през няколко месеца за по един обяд, вече не бяха най-добри приятелки, но достатъчно близки, с общи спомени. От няколко седмици брачната посредничка си мислеше колко подходяща е Делейни за Хийт. Тогава защо бе чакала толкова дълго, за да ги запознае?
Защото знаеше, че ще бъдат идеални един за друг.
Погледна към Дийн, който подхвърляше карамелизирани пуканки във въздуха и ги улавяше с уста. Де да можеше да бъде така точен и на игрището. Анабел се извърна от капещия кран и се свлече на един стол край масата. Изглеждаха като две сродни души, потопени в мъка.
Компресорът на хладилника с грохот изключи и в кухнята се възцари тишина, нарушавана единствено от тиктакането на стенния часовник и тихото приземяване на пуканките в целта.
— Искаш ли да се понатискаме? — попита тя печално.
Той се задави и изплю една пуканка.
— Не!
— Не е нужно да си толкова потресен.
Предните крака на стола се приземиха на пода.
— Все едно да се натискам със сестра си.
— Ти нямаш сестра.
— Не, обаче имам въображение.
— Чудесно. И без това не искам. Казах го, за да се намирам на приказка.
— Ти просто се опитваш да се разсееш, защото си хлътнала по неподходящия мъж.
— Пълни дивотии.
— Чух на вратата гласа на Хийт.
— Бизнес.
— Наричай го както си щеш. — Дийн отмести купата с пуканки в края на масата. — Радвам се, че не го пусна вътре. Стига ми, че Боди по цял ден се влачи след мен. Явно няма да се откаже.
— Минаха два месеца. Не мога да повярвам, че още не си си намерил агент. Или си намерил? Не, всъщност няма значение. Ще взема да кажа на Хийт, а не искам да заставам помежду ви.