Хийт остави жените да си бъбрят, без да се притеснява, че Делейни ще каже нещо неуместно. Тя никога не го правеше и всички, с изключение на Боди, я харесваха. Не че приятелят му имаше лоши чувства към нея. Просто не смяташе, че Питона трябва да се жени за тази жена.
— Признавам, че двамата изглеждате отлично на снимка във вестника — беше казал той миналата седмица, — но ти дори не можеш да се отпуснеш край нея. Не приличаш на себе си.
Може би защото ставаше по-добър. Имайки предвид пълната катастрофа в любовния живот на Боди, точно той едва ли бе най-големият експерт в интимната сфера, така че Хийт предпочете да не му обръща внимание.
По-късно отново се срещна със собственичката на отбора в коридора пред ложата й. Делейни тъкмо бе отишла до тоалетната, а агентът си бъбреше с Рон и Шарън Макдърмит, когато Фийби се появи иззад ъгъла.
— Хийт, може ли да те отмъкна за минутка?
— Кълна се в Бога, за каквото и да става дума, не съм го направил. Кажи й, Рон.
— Сам се оправяй, приятелче — ухили се главният мениджър и двамата с Шарън се вмъкнаха в ложата.
Чампиън изгледа предпазливо Фийби.
— Знаех си, че освен срещу тетанус, трябваше да се ваксинирам и против бяс.
— Може би ти дължа извинение.
— Това е. Край! Повече никаква бира за мен. Имам чувството, че халюцинирам и ми се причуват разни неща.
— Съсредоточи се. — Тя оправи чантата си. — Опитвам се да ти кажа, че може би съм стигнала до погрешно заключение, когато бяхме на езерото.
— И кое по-точно от стотиците погрешни заключения е това?
Хийт знаеше отговора, но тя щеше да изгуби всякакво уважение към него, ако се предаде толкова лесно.
— Че се възползваш от Анабел. Аз съм достатъчно зряла и разумна личност, за да призная, когато греша, но не бива да забравяш, че ти самият си ме настроил така, че да очаквам най-лошото от теб. Както и да е, всеки път когато се видя с Анабел, тя не може да се нахвали колко е въодушевена от запознанството между теб и Делейни. Бизнесът й процъфтява. А Делейни е прекрасна жена. — Протегна ръка и го потупа по бузата. — Може би нашето малко момче най-после е пораснало.
Чампиън не можеше да повярва на ушите си. Нима след всички тези години ледът между двама им се бе пропукал? Ако е вярно, дължеше го изцяло на Делейни.
Веднага щом Фийби се прибра в ложата си, Хийт извади мобилния, за да съобщи новината на Анабел, но Делейни се появи, преди да набере номера й. Сигурно и без това едва ли щеше да се свърже със сватовницата. За разлика от него, тя не държеше телефона си постоянно включен.
Анабел никога не е била голяма почитателка на операта, но Делейни се бе снабдила с билети в ложа за «Тоска», а пищната постановка в Лирическата опера беше тъкмо това, което й бе нужно, за да разсее ума си от следобедния телефонен разговор с майка й. Изглежда, семейството й бе решило да се изтърси в Чикаго следващия месец, за да й помогне да отпразнува трийсет и втория си рожден ден.
— Адам има конференция — бе казала Кейт, — а Дъг и Кандейси искат да погостуват на стари приятели. И без това с баща ти смятахме да отскочим до Сейнт Луис, така че решихме всички да дойдем с колите в Чикаго.
Едно голямо щастливо семейство. Дойде антрактът.
— Не мога да повярвам, че изпитах такова голямо удоволствие — сподели Анабел с Делейни, докато й подаваше чашата с вино.
За нещастие, старата й приятелка предпочиташе да говори за Хийт, вместо да обсъжда изпитанията и скърбите на обречените влюбени в «Тоска».
— Казах ли ти, че в събота Хийт ме запозна с Фийби Кейлбоу? Тя е прекрасна. Целият уикенд беше вълшебен.
Анабел не желаеше да слуша за него, но Делейни вече бе набрала скорост.
— Разказах ти, че вчера Хийт замина за крайбрежието, но забравих да ти спомена, че пак ми изпрати цветя. Жалко, че отново бяха рози, но какво може да очакваш от един спортист? Нямат никакво въображение, нали?
Анабел обичаше рози и не смяташе, че са признак на слабо въображение.
Делейни подръпна наниза перли.
— Разбира се, родителите ми го обожават — нали ги знаеш какви са — а брат ми смята, че е най-готиният от всичките ми досегашни гаджета.
И моите братя щяха да го харесат. По съвсем погрешни причини, но все пак…
— В петък ще станат пет седмици, откакто сме заедно. Анабел, мисля, че тъкмо това съм търсила. Хийт почти покрива идеала ми. — Усмивката й помръкна. — Ами… с изключение на онзи малък проблем, за който ти казах.
Анабел, която бе затаила дъх, бавно изпусна въздуха от дробовете си.
— Никаква промяна?
Делейни снижи глас.
— В събота направо му се нахвърлих в колата. Беше очевидно какво искам, но той сякаш не забеляза. Зная, че съм параноичка — и никога не бих го споменала пред някой друг — но ти напълно ли си сигурна, че не е гей? В колежа имаше едно момче, голям мъжкар, но се оказа, че си има приятел.