— Не мисля, че е гей — чу се да казва сватовницата.
— Не — решително тръсна глава Делейни, — сигурна съм, че не е.
— Навярно си права.
Звънецът възвести края на антракта и брачната посредничка пропълзя на мястото си в ложата като една жалка змия, каквато си беше.
Дъждът плющеше по прозореца зад бюрото на Порша, а ослепителна светкавица разцепи късното следобедно небе.
— … затова ти даваме нашето двуседмично предизвестие — казваше Бриана.
Порша имаше чувството, че яростта на бурята боде като с електрически искри кожата й.
Цепката на черната пола на Бриана се разтвори, когато тя кръстоса крака.
— Едва вчера приключихме с уреждането на подробностите — продължи сътрудничката й, — затова не можехме да ти кажем по-рано.
— Можем да останем три седмици, ако имаш голяма нужда от нас. — Кики се наведе на стола си, смръщила загрижено вежди. — Знаем, че още не си намерила заместничка на Даяна, а не искаме да те поставяме в затруднено положение.
Порша с мъка потисна надигащия се в гърдите й истеричен кикот. Какво по-затруднено положение можеше да има от това, да изгуби последните си две помощнички?
— От половин година го обсъждаме. — Сияйната усмивка на Бриана сякаш я подканваше да се радва заедно с нея. — И двете обичаме да се пързаляме с кънки, а Денвър е прекрасен град.
— Приказен — добави Кики. — Пълно е с ергени, а с това, което научихме от теб, спокойно можем да започнем свой бизнес.
Бриана наклони глава. Правите й руси коси се спуснаха върху рамото.
— Не знаем как да ти благодарим, Порша, че ни показа най-важното в професията. Признавам, че понякога не ни допадаше строгостта ти, но сега наистина сме ти благодарни.
Агентката стисна потните си длани.
— Радвам се да го чуя.
Двете жени се спогледаха. Бриана кимна едва забележимо към Кики, която се заигра с горното копче на блузата си.
— Двете се чудехме… всъщност се надяваме, че може би… Имаш ли нещо против, ако от време на време ти се обаждаме? Зная, че като за начало ще имаме милион въпроси.
Те искаха тя да ги напътства. Отиваха си, оставяха я сама, без опитни помощнички, а на всичкото отгоре искаха да им помага.
— Разбира се — рече Порша сковано. — Обаждайте ми се, когато имате нужда.
— Благодарим много — рече Бриана. — Наистина много сме ти благодарни.
Порша успя да кимне, както се надяваше, грациозно, но стомахът й се преобърна. Не бе обмислила предварително следващите си думи. Те сами изскочиха от устата й.
— Виждам, че нямате търпение да започнете начинанието си, и не бих искала да ви задържам. Напоследък няма много работа и наистина не е необходимо двете да се мотаете тук още две седмици. Ще се справя и сама. — Махна към вратата като директорка на училище, която отпраща непослушните си питомки. — Вървете. Довършете това, което е нужно, и тръгвайте.
— Наистина ли? — Бриана ококори очи. — Нямаш нищо против?
— Разбира се, че не — отвърна Порша. — Защо да имам?
Невярващи на късмета си, и двете хукнаха към вратата, преди шефката им да бе размислила.
— Благодарим ти, Порша. Ти си най-добрата.
— Най-добрата — прошепна агентката, когато най-после остана сама.
Отвън проехтя още една гръмотевица и стъклата издрънчаха. Тя сложи ръце на бюрото и отпусна глава върху тях. Повече не издържаше.
Същата вечер седеше сама в тъмната дневна и се взираше в нищото. Бяха минали почти шест седмици, откакто за последен път видя Боди, и цялото й същество тъгуваше за него. Чувстваше се като дърво без корени, изоставена и нещастна, безкрайно самотна. Личният й живот представляваше пълна разруха, а «Стабилни бракове» се разпадаше. Не само заради предателството на служителките й, но и защото бе изгубила интуицията си и желанието си за работа.
Замисли се за това, което се бе случило с Хийт. За разлика от нея, Анабел се бе възползвала от шанса си и се бе справила блестящо. Всяка от вас има право само на едно запознанство, бе им поставил той условието си. И докато Порша бе следвала своята сериозно увредена интуиция, Анабел предпочете да рискува и го запозна с Делейни Лайтфийлд. Каква ирония на съдбата! Тя самата познаваше от години семейство Лайтфийлд. Делейни бе израснала пред очите й. Но толкова бе заета със самоунищожението си, че въобще не й хрумна да я представи на Хийт.
Погледна часовника си. Наближаваше девет. Нямаше да издържи още една безсънна нощ. От седмици не си позволяваше сънотворни, защото се боеше да не стане зависима от тях, но ако не се наспи, просто ще се побърка. Сърцето й панически се разтуптя. Притисна ръка към гърдите си. Ами ако сега умре? И какво от това? На кого му пука за нея? Само на Боди.