Повече не можеше да понася това мъчение. Облече дългото розово палто, взе чантата си и слезе с асансьора във фоайето. Въпреки че беше тъмно, си сложи слънчевите очила «Шанел», в случай че се натъкне на някой от съседите. Не можеше да понесе мисълта, че могат да я видят в това състояние — без грим, със старо долнище на анцуг, което се подаваше изпод палтото от «Марк Джейкъбс».
Зави забързано зад ъгъла и се запъти към денонощната аптека. Там се отправи директно към рафта със сънотворните и тогава видя едно телено кошче, пълно догоре с прашни яркочервени кутийки с великденски пиленца от маршмелоу, с надпис «75% намаление». Кошчето беше в края на пътеката, срещу хапчетата за сън. Майка й купуваше такива пиленца за всеки Великден и ги подреждаше в купата от «Франклин Минт». Порша все още си спомняше вкуса на захарните кристали между зъбите си.
— Да ви помогна с нещо?
Продавачката, закръглена латиноамериканка, наплескана с твърде много грим, явно не беше наясно, че понякога никой не може да ти помогне. Порша поклати глава и момичето изчезна.
Извърна се към сънотворните, но кутийките танцуваха пред очите й. Погледът й отново се насочи към кошчето с великденските пиленца. Великден беше преди пет месеца. Сега навярно имаха вкус на гума.
Отвън, на улицата, профуча полицейска патрулка с включени сирени и на Порша й се прииска да запуши уши с пръсти. Някои от червените кутийки бяха скъсани, а целофанените пликчета се бяха разлепили. Отвратително. Защо не са ги изхвърлили?
Над главата й тихо жужаха флуоресцентните лампи. Наплесканата продавачка се взираше в нея. Само да се наспи и ще се съвземе. Трябваше по-бързо да избере някое хапче за сън, но какво?
Шумът на флуоресцентните лампи пронизваше слепоочията й. Пулсът й се ускори. Не можеше да стърчи вечно тук. Краката й се раздвижиха. Чантата й се свлече ниско върху ръката. Вместо да вземе някое приспивателно, тя се протегна към кошчето с пиленцата. Усети как между гърдите й се стече струйка пот. Порша взе една кутийка, после още една и още една. Отвън изсвири клаксон на такси. Тя подскочи и рамото й се блъсна в стойката с пособия за чистене. Един пакет гъби падна на пода. Препъвайки се, Порша се отправи към касата.
Зад апарата стоеше пъпчиво хлапе, с валчесто лице без брадичка. Взе една от кутийките.
— И аз обичам тези нещица.
Порша прикова поглед в стойката с таблоидите. Момчето прокара кутийката през скенера. Всички, живеещи в сградата й, пазаруваха тук, а много от тях вечер разхождаха кучетата си. А ако някой от тях влезе и я види?
Момчето взе кутийка със скъсан целофан.
— Това е скъсано.
Тя трепна.
— Те са за… малката ми племенница.
— Искате ли да ви донеса друга?
— Не. Всичко е наред.
— Но тази е скъсана.
— Казах, че всичко е наред! — изкрещя тя и хлапето се сепна. Изкриви устни в някакво подобие на усмивка. — Ще правят гердани от тях.
Той я погледна, сякаш бе луда. Сърцето й запрепуска още по-бясно. Служителят продължи да сканира баркодовете на кутийките. Вратата се отвори и в магазина влезе възрастна двойка. Не ги познаваше, но ги беше виждала преди. Момчето сканира последната кутийка. Тя му пъхна двайсет долара, а той ги огледа като данъчен инспектор. Пиленцата лежаха пръснати върху плота и всеки можеше да ги види — осем червени кутийки, с по шест пиленца в кутия. Касиерът й подаде рестото. Порша го пъхна в чантата си, без да си прави труда да вади портмонето.
Телефонът до касата иззвъня и момчето вдигна.
— Здравей, Марк, какво става? Не, трябва да вися до полунощ. Гадост!
Порша грабна кесията от ръцете му и напъха останалите кутийки вътре. Една падна на пода, но тя дори не я погледна.
— Хей, госпожо, няма ли да си вземете касовата бележка?
Тя забърза към улицата. Отново бе заваляло. Притисна кесията до гърдите си и едва не се сблъска с една приятна млада жена, която сигурно все още вярваше в щастливата любов. Дъждът намокри косата й и когато се прибра у дома, цялата трепереше. Захвърли кесията върху масата в трапезарията. Някои от кутийките се изсипаха.
Порша свали палтото си. Едва си поемаше дъх. Трябваше да си свари чаша чай, да пусне музика или да включи телевизора. Но не направи нито едно от тези неща. Вместо това се свлече на стола, начело на масата, и бавно започна да подрежда кутийките в редица.
Седем кутийки. По шест пиленца във всяка.