Сватовницата имаше и други причини да се чувства щастлива. Нещата между Ърни Маркс, срамежливия директор на начално училище, и Уенди, жизнерадостната архитектка, изглежда, се бяха задълбочили. Успя да убеди Мелани да забрави за увлечението си по Джон Нейджър. И благодарение на шумотевицата около историята на Хийт и Делейни, бизнесът й процъфтяваше. Най-сетне имаше достатъчно пари в банката, за да може да си позволи да помисли за нова кола.
Ала вместо това умът й бе зает със звездната двойка. Как може Хийт да е толкова сляп? Противно на някогашното си убеждение, сега Анабел знаеше, че Делейни не е жената, която щеше да го направи щастлив. Тя бе твърде сдържана, твърде възпитана. Прекалено съвършена.
Пръстенът беше в джоба му, но езикът му сякаш бе залепнал за небцето. Това беше глупаво. Никога не губеше самообладание, а ето го сега — целият потънал в пот!
Този следобед бе изпратил секретарката си да купи пръстена, който бе избрал още преди две седмици, веднага след като се върна от Денвър. Двамата с Делейни тъкмо бяха привършили вечеря за петстотин долара в «Чарли Тротър». Осветлението бе приглушено, музиката — тиха, обстановката — идеална. Трябваше само да вземе ръката й и да произнесе вълшебните думи: Ще ми окажеш ли честта да се омъжиш за мен?
Реши да избегне цялата тази неловка част с «обичам те» и да се придържа към конкретни неща. Ще й каже, че е впечатлен от ума й; покорен от външността й. Колко много му харесва да играе голф с нея. Но най-вече му допадат изисканите й маниери, чувството, че го допълва. Ако го притисне за любовта, ще й каже, че е напълно сигурен, че в бъдеще ще я обикне, след като се оженят и поживеят заедно, и той се увери, че бракът им ще е завинаги. Но някак си не вярваше, че тя ще погледне на уверенията му в същата положителна светлина като него, затова по-добре бе да избегне конкретен отговор.
Запита се дали в очите й ще се появят сълзи, когато й даде пръстена? Вероятно не. Тя не беше много емоционална, което бе още едно нейно положително качество. След това ще отидат в дома му и ще отпразнуват годежа в леглото. Ще се постарае да действа бавно. Със сигурност нямаше да я припира, като Анабел.
По дяволите, колко беше забавно с нея.
Забавно, но не и сериозно. Да се люби със сватовницата си, беше вълнуващо, безумно, страстно и жарко преживяване, но не беше нещо важно. Мислеше толкова често за този кратък епизод единствено защото не можеше да го повтори, а забраненият плод, както винаги, е най-желан.
Хийт опипа нервно синята кутийка с подплата от червено кадифе в джоба си. Избраният пръстен не му харесваше много. Диамантът беше само малко повече от един карат, защото Делейни, за разлика от него самия, не обичаше нищо показно. Но Питона нямаше нищо против малко показност, още повече, когато ставаше дума за накита, който ще постави на пръста на бъдещата си съпруга. Ала нали все пак не той щеше да носи проклетия пръстен, така че предпочете да запази мнението за себе си.
Добре… Време бе да започне. Щеше да изрече необходимите фрази, като внимателно избягва опасната тема за любовта, ще й връчи шибания пръстен и ще й предложи. А после ще я заведе у дома си, за да подпечатат сделката.
Завибрира мобилният телефон в джоба му, лежащ до кутийката с пръстена. Анабел строго му бе забранила да говори по телефона, когато е с Делейни, но какво значение имаше? И без това трябваше да свиква, след като ще се женят.
— Чампиън.
Хвърли извинителен поглед на бъдещата си съпруга. Гласът на Анабел прозвуча в слушалката хрипливо, като пробит радиатор.
— Веднага ела тук!
— В момента съм точно по средата на важна среща.
— Не ми пука, дори да си в Антарктида. Домъкни тук жалкия си задник.
Чу някакъв мъжки глас при нея. Или няколко мъжки гласа. Хийт настръхна.
— Всичко наред ли е при теб?
— Звуча ли ти като да съм наред?
— Звучиш ми като бясна фурия.
Но тя вече бе затворила.
Половин час по-късно двамата с избраницата му бързаха по тротоара към верандата пред дома на сватовницата.
— Тя не е истеричка по природа — повтори Делейни. — Трябва да се е случило нещо наистина лошо.
Той вече й бе обяснил, че Анабел беше по-скоро вбесена, отколкото истерична, но самото понятие «вбесен», изглежда, бе чуждо на Делейни, което не предвещаваше нищо добро в бъдеще, особено в онези моменти, когато се налагаше да гледа как «Сокс» губи поредния мач.