— Май трябва да се присъединя към веселбата — заяви решително бъдещата му съпруга.
— Ако не искаш, не е нужно да го правиш.
— Просто… просто е малко стряскащо. Къщата е толкова малка, а те са толкова много.
— Да излезем навън.
— Да, чудесна идея.
Той я изведе на предната веранда. Няколко минути никой не проговори. Делейни се взираше в отсрещната къща, обхванала раменете си с ръце. Хийт се подпря на стълба. Кутийката с пръстена тежеше като олово в джоба му.
— Не мога да я оставя — рече извинително.
— О, не, не. Не бих очаквала от теб да го направиш.
Чампиън пъхна ръце в джобовете си.
— Предполагам, че трябваше да видиш какъв е животът ми. Това е един отличен пример.
— Да. Беше глупаво от моя страна. Аз не… — Тя се изсмя глухо и горчиво. — Повече ми хареса, когато бяхме в ложата.
Той разбра и се усмихна.
— Ложата държи реалността на разстояние.
— Съжалявам. Представях си го по-различно.
— Зная.
Някой отново наду музиката. Делейни пъхна палци под яката на сакото си и се огледа наоколо.
— Много скоро съседите ще повикат полицията.
Полицаите предпочитаха да си затварят очите, когато се веселяха спортните звезди на града, но агентът се съмняваше, че това ще е някаква утеха за нея.
Пръстите й уловиха наниза и заиграха с перлите.
— Не разбирам как може Анабел да се чувства толкова добре сред целия този хаос.
— Тя има братя — измърмори Хийт това, което според него бе най-простото обяснение.
— Аз също.
— Анабел е от тези хора, които лесно се отегчават. Предполагам, за нея може да се каже, че сама си устройва забавленията.
Също като него. Делейни поклати глава.
— Но това причинява толкова… главоболия.
Сигурно тъкмо поради това сватовницата му се забъркваше в подобни истории.
— Моят живот е пълен с такива — рече Хийт.
— Да. Да, сега разбирам.
Няколко минути останаха мълчаливи.
— Искаш ли да повикам такси? — попита той тихо.
Тя се поколеба, сетне кимна.
— Навярно така ще е най-добре.
Докато чакаха таксито, двамата се засипваха с взаимни извинения, твърдейки едно и също — че са се надявали, че ще се получи, но е по-добре, че са разбрали навреме, че са доста различни. Десетте минути, докато пристигне таксито, им се сториха цяла вечност. Хийт даде петдесет долара на шофьора и помогна на Делейни да се качи в колата. Тя му се усмихна, по-скоро замислено, отколкото тъжно. Беше прекрасна жена и за миг той изпита мимолетно съжаление, че не е човек, който би се задоволил с красота, ум, интелигентност и спортни умения. Не, само факторът Тинкърбел му пасваше изцяло. Докато таксито се отдалечаваше, за пръв път, откакто се беше запознал с Делейни, му олекна.
Храната пристигна, докато чакаха отвън, но когато и той влезе вътре, никой не ядеше. Всички се бяха скупчили в дневната, където музиката бе спряна, и се бяха вторачили в обърнатата бейзболна шапка с емблема на НАСКАР, поставена пред краката на Анабел. Когато Хийт се приближи, видя на дъното й да проблясват купчина диамантени обици. Анабел го видя и се ухили.
— Трябва да затворя очи, да избера обица и да спя с този, на когото принадлежи. Обица за жребец за една нощ. Забавно, нали?
В другия край на стаята Дийн вдигна рязко глава.
— Само за сведение, Хийтклиф*, моите и двете са все още на ушите ми.
[* Вечно мрачният герой от «Брулени хълмове» на Емили Бронте. — Бел.прев.]
— Защото си скръндза и кучи син. — Дюит Гилбърт, любимият уайд рисийвър на Дийн, го шляпна дружески по гърба.
Анабел се усмихна на Хийт.
— Те просто се шегуват. Знаят, че няма да го направя.
— Може и да го направиш — обади се Гари Суийни. — В шапката има поне петнайсет карата.
— По дяволите! Винаги съм си мечтал да спя с естествена червенокоска — възкликна Реджи О’Шей, свали от врата си инкрустирания с камъни златен кръст и го пусна в шапката.
Мъжете се втренчиха в кръста.
— Това не беше честно — заяви Леандро.
Разнесе се недоволен ропот. Настояваха Реджи да си вземе кръста.
— Беше забавно, но храната изстива — въздъхна Анабел и Хийт долови искрена нотка на съжаление в гласа й. — Шон, това са страхотни обици, но майка ти ще ме убие.
Да не говорим какво щеше да направи агентът му.
Някъде към два сутринта запасите от бира, които две момчета скришом попълваха, окончателно свършиха и тълпата започна да се разотива. Анабел възложи на Хийт да проверява трезвеността им и да ги изпраща по домовете им. Той извика таксита, най-пияните натовари в няколко коли с по-трезви шофьори. За цялата вечер избухна само една кавга и тя не беше за ключове на кола. Робилард се обиди от подмятането на съотборника му Дюит, че единствената причина Дийн да си купи порше вместо жестока ескалада била, за да е в тон с цвета на дантелените му гащи. Наложи се двама играчи на «Беърс» да ги разтървават.