Когато слезе на долния етаж, намери господарката на дома все още свита на кълбо на дивана, одеялото бе дръпнато до брадичката, а единият й бос крак се подаваше изпод него. Никога не се бе възхищавал особено на дамски ходила, но имаше нещо толкова трогателно в малката извивка на стъпалото й, че му се прииска да направи някои не много прилични неща. Всъщност повечето части от тялото на тази жена имаха върху него подобно въздействие, така че само това отдавна би трябвало да го наведе на определени мисли. Откъсна поглед от пръстите на крака й и се запъти към кухнята.
Снощи двамата с Дийн не си дадоха много зор с почистването и утринната светлина разкриваше остатъци от китайска храна, полепнала по плотовете. Докато кафето се вареше, Хийт грабна няколко салфетки и почисти най-голямата мръсотия. Когато отново надникна в другата стая, Анабел вече седеше на дивана. Косата й закриваше по-голямата част от лицето, виждаха се само върхът на носа и едната скула.
— Къде са ми дънките? — промърмори тя. — Няма значение. По-късно ще говорим за това.
Уви се в одеялото и се отправи към стълбите със залитаща стъпка.
Хийт се върна в кухнята и си наля кафе. Тъкмо се канеше да отпие първата глътка, когато забеляза голямата саксия с африкански теменужки, пъхната под масата. Не разбираше много от растения, но това не изглеждаше в цветущо здраве. Нямаше доказателство, че някой се е изпикал в него, но предпочете да не рискува и отнесе саксията под задната стълба.
Тъкмо привършваше с четенето на бележките на домакинята, залепени на хладилника, когато чу шумолене зад гърба си. Обърна се и получи възможността да се наслади на гледката на Анабел, влизаща с препъване в кухнята. Явно не бе стигнала до душа, но бе вдигнала косата си нагоре и си бе измила лицето. Миглите й бяха слепени от спиралата и имаха копиевидни връхчета, а страните й бяха поруменели. Изпод широката червена тениска се подаваха карирани памучни шорти. Босите й крака бяха напъхани в овехтели резедави маратонки. Изглеждаше сънена, разрошена и секси.
Хийт й подаде чаша кафе. Чак след като отпи от горещата течност, тя се втренчи намръщено в него.
— Мога ли да узная кой ми свали дънките? — попита тя с леко дрезгав глас.
— Робилард — отвърна Хийт след кратък размисъл. — Този тип е много ловък.
Анабел го изгледа свирепо.
— Не бях толкова отцепена. Добре ме опипа, докато ги сваляше.
Опитът му да изобрази искрено разкаяние се провали.
— Ръката ми се изплъзна.
Анабел се свлече върху един стол до масата.
— Сторило ли ми се е, или Делейни беше тук снощи?
— Беше тук.
— Защо не остана да помогне?
Сега предстоеше най-сложното. Хийт се престори, че търси в бюфета нещо за ядене, макар да знаеше, че там няма нищо. След като премести две кутии с консервирани домати, затвори вратичката.
— Цялата тази работа й дойде в повече.
Анабел се изправи.
— Какво искаш да кажеш?
Прекалено късно агентът осъзна, че вместо да крие африканските теменужки и да виси пред хладилника, задълбочен в четене на цитати от Опра, трябваше да измисли как да поднесе новината на сватовницата си. Може би ще е по-добре да вдигне рамене и да отложи разговора за по-късно, когато ще е напълно будна. Реши да опита.
Не се получи.
— Не разбирам. — Анабел изгледа Хийт тревожно. — Тя ми каза, че започва да харесва футбола.
— Оказа се, че не особено, когато е твърде близо и лично.
Челото й още повече се намръщи.
— Нищо, ще й помогна да го преодолее. Ще й обясня, че момчетата са страшни само ако им позволиш да ти се качат на главата.
Не биваше да се усмихва, но нали тъкмо заради това новият му план щеше да сработи много по-добре от стария? Още от самото начало Анабел го правеше щастлив, но той така се бе отплеснал в погрешната посока, че не бе разбрал какво означава това. Тази жена не беше съпругата от мечтите му. Далеч не беше идеалът му. Мечтите му бяха следствие от неувереността, комплекса за малоценност, незрелостта и грешно насочените му амбиции. Не, Анабел беше жената, с която искаше да прекара живота си… жената, която щеше да го дари с истинско щастие.
Интуицията му подсказваше, че тя надали ще приеме спокойно новината за края на връзката му с приятелката й, още повече че той не съумяваше да прикрие усмивката си.