— Работата е там, че… Между мен и Делейни всичко приключи.
Чашата й с кафе се озова с трясък върху масата. Младата жена скочи от стола.
— Не. Нищо не е приключило. Това е само препятствие по пътя.
— Опасявам се, че не е така. Снощи тя за пръв път видя какво представлява истинският ми живот и гледката съвсем не й хареса.
— Всичко ще уредя. Ще й обясня, че…
— Не, Анабел — прекъсна я той твърдо. — Това не може да се уреди. Не искам да се женя за нея.
— Ти за никоя не искаш да се жениш! — избухна тя.
— Това… не е съвсем вярно.
— Вярно е. И ми писна от това. Писна ми от теб! — Размаха ръце гневно. — Ти ме подлудяваш и повече не издържам. Уволнен си, господин Чампиън. Този път аз те уволнявам.
Хийт не очакваше такива яростни упреци. Трябваше да действа по-предпазливо.
— Аз съм клиент — припомни й. — Не можеш да ме уволниш.
Очите й с цвят на мед го пронизваха изпепеляващо.
— Току-що го направих.
— В своя защита мога да изтъкна, че бях изпълнен с най-добри намерения. — Бръкна в джоба си и извади бижутерската кутийка. — Бях решил снощи да й предложа. Вечеряхме в «Чарли Тротър». Храната бе отлична, настроението — чудесно, а аз носех пръстена. Но точно когато се готвех да й го връча… ти ми позвъня.
Млъкна и я остави сама да си направи изводите, с което тя, като всяка жена, се справи достатъчно бързо.
— О, боже! Пак аз съм виновна за всичко.
Добрият агент винаги умее да прехвърля другиму вината, но като я видя толкова съкрушена, се принуди да й каже истината.
— Проблемът не беше твоето обаждане. През цялата вечер се канех да й дам пръстена, но все не можех да го извадя от джоба. Това не ти ли подсказва нещо?
Като пое вината върху себе си, той отново подпали фитила на гнева й.
— За теб никоя не е подходяща! Кълна се, че ще намериш недостатък дори и на Богородица. — Грабна кутийката от ръката му, отвори я и присви устни. — Това ли е най-доброто, което успя да намериш? Ти си мултимилионер!
— Именно! — Не се нуждаеше от друго доказателство, че Анабел Грейнджър е от жените, които се срещат една на милион. — Не разбираш ли? Тя обича всичко да е изискано. Щеше да се смути, ако бях избрал някой по-голям диамант. Мразя този пръстен. Можеш да си представиш как щяха да реагират момчетата, като видят това жалко камъче на пръста на съпругата ми.
Тя хлопна капачето на кутийката и я тикна в дланта му.
— Въпреки това си уволнен.
— Разбирам.
Той пъхна кутийката в джоба си, допи кафето и тръгна към вратата.
— Мисля, че ще е по-добре и за двама ни, ако се сбогуваме още сега.
Надяваше се, че треперенето в гласа й не е само плод на въображението му.
— Така ли си решила?
Изкушението да потуши гнева й с целувка беше почти неустоимо, но колкото и да беше съблазняващо краткотрайното удовлетворение, трябваше да мисли за бъдещето. Затова само се усмихна и си тръгна.
Навън свежият утринен въздух ухаеше на есен. Хийт пое дълбоко дъх и с лека стъпка се отправи към колата. Изминалата вечер с футболистите му бе отворила очите за това, което отдавна трябваше да проумее.
Анабел Грейнджър бе неговата идеална половинка.
21.
От деня, в който Анабел прекрачи прага на офиса на Хийт, животът й се бе превърнал във виенско колело, въртящо се с тройна скорост. Извисяваше се до върха, оставаше там за няколко блажени секунди, а после с главозамайваща скорост политаше към дъното. Докато се приготвяше за вечерята по случай рождения си ден, си казваше, че се радва, задето го е уволнила. Той беше луд. Дори още по-лошо — подлудяваше и нея. Поне тази вечер нямаше да има време да мисли за него. Ще се постарае семейството й да види в какво се бе превърнала. Вече не беше неудачница или черната овца в семейството, а почти успяла, трийсет и две годишна бизнес дама, която не се нуждае от ничий съвет или съжаление. «Идеалната половинка» може и да не беше кандидат за класацията на «Форбс» с петстотинте най-богати компании, но поне вече започваше да носи печалби.
Затвори капачката на гланца за устни, излезе от банята, прекоси коридора и влезе в стаята на Нана, за да се огледа във високото огледало. Допадна й това, което видя. Коктейлната рокля с дълги ръкави и трапецовиден силует беше истинско разточителство, но не съжаляваше за нито един похарчен цент. Откриващото раменете деколте правеше шията й да изглежда по-дълга и грациозна и в същото време подчертаваше лицето и косата й. Можеше да избере рокля в традиционния черен цвят, но вместо това се спря на прасковено. Хареса й драматичния ефект от контраста между нежния пастелен цвят и червената й коса, която, както никога, се държеше прилично. Обрамчваше лицето й като пухкав облак, сред който проблясваха изящните златни висулки на обиците. Високите кремави сандали прибавяха още няколко сантиметра към ръста й, но щеше да изглежда още по-внушително с достоен кавалер, който да я държи под ръка.