— Ще имаш кавалер за вечерта?
От удивлението, прозвучало в гласа на Кейт, по време на закуската в хотела на родителите й, още я болеше, но Анабел се бе въздържала от язвителен коментар. Въпреки че относителната младост на Дийн можеше да й изиграе лоша шега, семейство Грейнджър бяха футболни запалянковци. С изключение на Кандейси, всички от години следяха успехите на «Старс» и младата жена се надяваше, че славата на куотърбека ще компенсира младостта и диамантените му обици.
Погледна за последен път отражението си в огледалото. Кандейси щеше да бъде в тоалет на «Макс Мара», но какво от това. Снаха й беше плиткоумна комплексарка и снобка, драпаща със зъби и нотки по социалната стълбица. На Анабел й се искаше Дъг да беше довел Джеймисън вместо съпругата си, но племенникът й бе останал в Калифорния с бавачката си. Погледна часовника. Звездният й кавалер щеше да дойде да я вземе след двайсет минути. Преди Дийн да се съгласи да я придружи тази вечер, се наложи да му обещае до края на живота си да изпълнява всяко негово желание, но си струваше. Докато се спускаше по стълбата, изведнъж й стана криво. Имаше нещо жалко в това, една трийсет и две годишна жена все още да се опитва да заслужи одобрението на семейството си. Може би като стане на четирийсет, ще придобие достатъчно самочувствие. А може би не. Трябваше да признае, че имаше причини да се съмнява. Последния път когато беше със семейството си, те й бяха устроили истинска засада.
— Имаш такъв потенциал, скъпа — беше казала Кейт на Бъдни вечер над чашата си с яйчен пунш на верандата в дома им в Нейпълс. — Обичаме те твърде много, за да стоим и безучастно да гледаме как го пропиляваш.
— Няма нищо лошо в това да си неудачница, когато си на двайсет и една — бе се включил и Дъг, — но ако на трийсет години нямаш сериозна кариера, вече си пълна загубенячка.
— Дъг е прав — пригласяше му доктор Адам. — Не можем винаги да се грижим за теб. Трябва да работиш упорито и сериозно за кариерата си.
— Поне си помисли как начинът ти на живот се отразява на цялото семейство — бе обобщила Кандейси, след като пресуши четвъртата си чаша с яйчен пунш.
Дори баща й се бе присъединил към общия хор:
— Вземи няколко урока по голф. Няма по-добро място от голф игрището за създаване на нужните връзки.
«Партито» тази вечер щеше да се състои в тузарския «Мейфеър Клъб», където майка й бе запазила отделен салон. Анабел искаше да покани членовете на читателския клуб, за да има поне някаква подкрепа, но Кейт настоя да бъдат «само семейството». Новата приятелка на Адам и мистериозното гадже на Анабел бяха единствените изключения.
Тя надникна навън, за да провери температурата. Беше хладно, наближаваше Хелоуин, но не беше толкова студено, че да загрози роклята си с някое от старите си сака. Закрачи из стаята. След петнайсет минути Дийн щеше да дойде да я вземе. Най-сетне роднините й щяха да се уверят, че не е пълна неудачница. Изглеждаше страхотно, щеше да я придружава суперсекси мъж в ролята на нейно гадже и «Идеалната половинка» вече бе поела по пътя на успеха. Само ако Хийт…
Опитваше се с все сили да не се терзае за собственото си нещастие. Не бе разговаряла с него от купона миналия уикенд, а и той явно уважаваше желанието й да я остави на спокойствие. Успя да устои на изкушението да му позвъни, за да му благодари за кашоните с деликатеси и скъп алкохол, които бе изпратил, за да попълни запасите в опустошения й килер. Защо обаче бе включил в доставката една саксия с африкански теменужки, си оставаше пълна загадка.
Колкото и да беше болезнено, Анабел осъзнаваше, че Хийт е емоционална инвестиция, която не й беше по джоба. От месеци се стараеше да се убеди, че чувствата й към него са по-скоро физическо привличане, нагон, отколкото любов, но не беше истина. Обичаше го заради толкова много качества, че им бе изгубила бройката: почтеност, чувство за хумор, умение да я разбира… Ала психическите му задръжки имаха дълбоки корени и му бяха нанесли непоправими вреди. Хийт беше способен на абсолютна вярност, на пълна отдаденост, можеше да й бъде опора и утеха, но Анабел не вярваше, че е способен да я обича. Затова трябваше да го изхвърли от живота си.
Телефонът иззвъня. Ако се обаждаше Дийн, за да отмени срещата в последната минута, никога нямаше да му го прости. Хукна към кабинета и грабна слушалката, преди да се включи телефонният секретар.