— И смяташ, че аз няма?
Тя огледа тъмносивия костюм, навярно от «Армани», дизайнерската вратовръзка и невероятния часовник от бяло злато «Филип Патек». Роднините й направо ще се търкулнат по гръб и ще го молят да ги почеше по коремчетата.
Хийт знаеше, че я е хванал натясно. Не й убягна лукавата му усмивка.
— О, добре — промърмори кисело. — Но те предупреждавам, че братята ми са най-ограничените, себелюбиви и надути сноби, които някога си срещал. — Вдигна безсилно ръце. — Защо ли си правя труда? Ще ги харесаш от пръв поглед.
Те също го харесаха. Шокираните им изражения, когато Анабел влезе в частния салон на «Мейфеър Клъб», облицован с орехова ламперия, с Хийт под ръка, надминаха и най-смелите й фантазии. Първо провериха дали той не носи обувки с високи токове, после мислено оцениха гардероба му. Още преди да бъдат представени един на друг, той беше един от тях — признат член на клуба на преуспелите.
— Мамо, татко, това е Хийт Чампиън и зная какво си мислите. И на мен също ми звучи измислено, но не е. Истинското му име е италианско — Кампионе, ала трябва да признаете, че Чампиън е по-добро от маркетингова гледна точка.
— Не е «по-добро», а най-доброто от маркетингова гледна точка — кимна Кейт одобрително.
Любимата й гравирана широка златна гривна иззвъня до старата гривна с висулки на баба й. В същото време тя стрелна дъщеря си с изпитателен поглед, който Анабел предпочете да се престори, че не забелязва. Още не бе измислила как да им обясни защо мъжът, за когото те знаеха, че е най-важният й клиент, й кавалерства на семейната вечеря.
Тази вечер Кейт бе облечена в трикотажен костюм от «Сейнт Джон» с цвят на шампанско, идеално подхождащ на пепеляворусата й коса, която, откакто Анабел помнеше, майка й подстригваше в прическа тип «паж», като актрисата от миналия век Джена Роуландс. Баща й беше с любимия си тъмносин блейзър, бяла риза и сива вратовръзка, в същия цвят като това, което бе останало от някога къдравата му коса. Навремето тя беше огненочервена, като тази на дъщеря му. На ревера му бе забодена значка във формата на американското знаме. Когато го прегърна, Анабел вдъхна познатия аромат: крем за бръснене «Брут», препарат за чистене на петна и лекия мирис на хирургически дезинфектант.
Хийт се здрависа подред с родителите й.
— Кейт, Чет, за мен е удоволствие.
Анабел се бе срещнала с родителите си на закуска, но братята й бяха долетели преди няколко часа и сега тя размени прегръдки с тях. Дъг и Адам бяха наследили русата коса и сините очи от майка им, но за щастие, не и склонността й да трупа тлъстини на кръста. Тази вечер изглеждаха особено красиви, истинско въплъщение на цветущото здраве и успеха.
— Дъг, ти си финансист, нали? — В очите на агента се четеше искрено уважение. — Чух, че си станал вицепрезидент на «Рейнолдс и Пийт». Много впечатляващо. И, Адам… най-добрият кардиохирург в Сейнт Луис. За мен е голяма чест.
Братята й останаха силно поласкани и се започна дружеско потупване по раменете.
— Четох за теб в пресата…
— Изградил си си впечатляваща репутация…
— Списъкът ти с клиенти е наистина удивителен.
Снаха й използваше парфюм с уханието на препарат против насекоми, затова Анабел я прегърна последна. Прекалено загоряла, агресивно гримирана и отблъскващо кльощава, Кандейси беше с къса черна рокля, без презрамки, за да демонстрира загорелите си рамене и стройните си крака. Диамантените й обици бяха големи почти колкото обиците на Шон Палмър, но Анабел смяташе, че тази жена прилича на кобила.
Хийт срази Кандейси с двете си безотказни оръжия — сексапилна усмивка и убийствена искреност.
— Брей, Дъг, как може такъв грозник като теб да забърше такава красавица?
Братът на Анабел, който отлично съзнаваше колко е неотразим, се засмя. Съпругата му отметна кокетно червеникавокестенявите си екстеншъни.
— Въпросът по-скоро е… Как девойка като сестра ми е убедила мъж като теб да се присъедини към нашето малко семейно тържество?
Анабел мило се усмихна.
— Обещах му, че след това ще му позволя да ме завърже и да ме нашляпа.
Хийт искрено се забавляваше, но Кейт изсумтя възмутено.
— Анабел, не всички тук са запознати с ексцентричното ти чувство за хумор.
Дъщеря й подмина недоволството й и насочи вниманието си към непознатото лице сред присъстващите — последното завоевание на Адам. Както и предишните, включително и бившата му съпруга, и сегашната му приятелка се отличаваше със стройна фигура, привлекателни правилни черти на лицето, къси тъмнокестеняви коси и пълна липса на чар. Достатъчно беше само да погледне тези тънки устни, незнаещи що е усмивка, за да разбере, че брат й отново си е избрал робот в женски облик.