— Солта повишава кръвното налягане — изтъкна Лусил, вярна на лекарския си дълг.
— Колко интересно — отбеляза Кейт и се пресегна през нея за солницата.
— Грейнджър е от най-старите фамилии в Сейнт Луис, собственик на една от първите пивоварни фабрики — продължи Кандейси с разкритията. — На практика те са основали града.
Анабел потисна прозявката си. Хийт обаче заряза печеното ребърце и посвети цялото си внимание на разказа.
— Наистина ли?
Кандейси, заклета снобка по рождение, заплува в свои води.
— Свекърът ми е изчакал да завърши колежа, преди да обяви решението си да се посвети на медицината, вместо на пивоварната. Наложило се семейството му да продаде фабриката на «Анхойзер-Буш». Навремето това е било голяма новина.
— Мога да си представя. — Хийт погледна през масата към Анабел. — Никога не си ми споменавала за това.
— И никой от тях не го споменава — прошепна Кандейси затворнически. — Те се срамуват, че са богати по рождение.
— Не се срамуваме — заяви свекърът й твърдо, — но двамата със съпругата ми винаги сме вярвали в такива ценности, като тежкия и упорит труд. Никога не сме имали намерение да отглеждаме и възпитаваме деца, чието единствено занимание е да броят парите от попечителските си фондове.
Тъй като никой от тях не можеше да докосне парите от попечителските фондове, преди да навърши сто и трийсет, Анабел никога не бе проумявала за какво е целият този шум.
— Били сме свидетели как парите съсипват живота на мнозина млади хора — присъедини се Кейт към съпруга си.
Но Кандейси имаше в запас още една пикантна клюка.
— Очевидно духовете доста са се разбунили, когато Чет довел свекърва ми у дома. Семейство Грейнджър явно смятало, че тя не е достойна за него.
Вместо да се обиди, Кейт доби самодоволно изражение.
— Майка му беше ужасна снобка. Горката, тя не бе виновна. Беше продукт на онова консервативно, затворено елитно общество на Сейнт Луис, затова толкова много се стараех — и смея да добавя безуспешно — да убедя Анабел да се откаже от така наречения дебют в обществото. Семейството ми може и да принадлежи към работническата класа, Бог ми е свидетел, майка ми беше, но…
— Да не си посмяла да кажеш нещо лошо за Нана — изсъска Анабел и яростно прободе с вилицата си невинния зелен боб.
— … но аз не по-зле от всеки друг умея да чета ръководството по етикеция — продължи Кейт невъзмутимо. — Не след дълго намерих достойно място сред великите и могъщи Грейнджър.
Чет погледна с гордост съпругата си.
— Преди да си отиде от този свят, майка ми беше привързана повече към нея, отколкото към мен.
Хийт не сваляше поглед от Анабел.
— Ти си била дебютантка?
Младата жена изправи рамене и вирна брадичка.
— Харесвам красивите рокли и навремето това ми се стори добра идея. Това проблем ли е за теб?
Той избухна в смях, който продължи толкова дълго, че се наложи Кейт да изрови книжна кърпичка от чантата си и да му я подаде, за да попие сълзите си. Честно казано, Анабел не проумяваше какво беше толкова смешно.
Кандейси доста неблагоразумно позволи на сервитьора да напълни отново чашата й.
— Да не забравяме и «Ривър Бенд», дома, в който всички са отраснали.
— Къщата ви си има име? — попита Хийт развеселено.
— Не ме гледай — тросна се Анабел. — Това се е случило, преди да се родя.
— «Ривър Бенд» не е просто къща, а имение — осветли го Кандейси. — Още не можем да повярваме, че Чет убеди Кейт да го продадат, макар че домът им в Нейпълс е приказен. Човек трябва да го види, за да повярва.
Агентът отново се заля от смях.
— Ти си непоносим — укори го Анабел.
Кандейси продължи с описанието на «Ривър Бенд», което настрои младата жена на носталгична вълна, макар че снаха й пропусна да спомене прозорците, от които вечно духаше, запушените камини и безкрайния миши парад. Накрая дори на Дъг му писна да слуша и смени темата.
Хийт хареса всички членове на клана Грейнджър, с изключение на надутата досадница Кандейси, но бе склонен да прояви снизхождение към нея, тъй като разбираше, че й се налага да живее в сянката на Анабел. Докато оглеждаше седналите около масата, осъзна, че тъкмо това е здравото и сплотено семейство, за което винаги бе мечтал. Чет и Кейт бяха любящи родители, посветили се на трудната задача да възпитат децата си в истински ценности, които да ги превърнат в успели зрели хора. Заяжданията на братята й подлудяваха Анабел — те постоянно я поднасяха — но тя беше най-малкото дете и единственото момиче и явно беше тяхна любимка. Достави му огромно удоволствие да наблюдава как Адам и Дъг открито се състезават за вниманието й. Но сложните отношения между майка и дъщеря си останаха загадка за него. Кейт наистина беше заядливка и постоянно натякваше за нещо на дъщеря си, но в същото време все си намираше извинения да я докосне и й се усмихваше, когато тя не я гледаше. Що се отнасяше до Чет… Нежното му изражение не оставяше съмнение кое беше момиченцето на татко.