Докато се взираше през масата в нея, гърлото му се стегна от гордост. Никога досега не я бе виждал толкова красива или секси, но май мислите му постоянно поемаха в тази посока. Голите й рамене блестяха на светлината на свещите и той изпита желание да целуне луничките, пръснати по малкото изящно носле. Лъскавата вихрушка от кичурите на косата й му напомняше на есенни листа и пръстите го сърбяха да ги зарови в тях. Ако не беше толкова погълнат от старомодните си криворазбрани представи за съпруга трофей, щеше още преди месеци да осъзнае мястото, което заемаше тази жена в живота му. Но едва купонът през миналия уикенд отвори очите му. Анабел правеше щастливи всички, включително и него. С нея той усещаше, че живее пълноценно и че животът не е само работа, че смехът е толкова ценен, колкото и парите.
Сутринта бе отменил всичките си срещи, за да избере годежен пръстен, само два и половина карата, защото ръцете й бяха малки и фини, а ако по цял ден е принудена да носи трикаратов камък, вечерта ще е толкова уморена, че няма да има сили да свали дрехите си. Беше решил съвсем точно как ще й направи предложение и тази сутрин бе задвижил първата част от плана.
Бе наел духовия оркестър на Северозападния университет.
Ясно си представяше как ще протече всичко. В момента тя бе твърде ядосана, затова трябваше да забрави за това, че само преди няколко седмици възнамеряваше да се ожени за Делейни Лайтфийлд. Беше почти убеден, че Анабел го обича. Представлението с Дийн Робилард го доказваше, нали? А ако грешеше, щеше да я накара да го обикне… започвайки от тази вечер.
Ще я целува, докато остане без дъх, после ще я отнесе до спалнята на тавана, ще обърне снимката на баба й към стената и ще я люби до припадък. Сетне ще я затрупа с цветя, ще уреди няколко суперромантични срещи, ще й звъни по сто пъти на ден. Когато бъде абсолютно сигурен, че е сломил и последната й съпротива, ще я покани на изискана вечеря в най-хубавия ресторант на «Еванстън». След като приспи всичките й съмнения с вкусна храна и шампанско на свещи, ще й заяви, че иска да обиколят любимите й студентски свърталища, и ще й предложи да се разходят из кампуса на университета. По пътя ще я придърпа в един от онези високи сводести входове, ще я целува и навярно малко ще я погали, защото — кого се опитваше да заблуди — немислимо бе да целува Анабел, без да я докосва. Накрая ще стигнат до брега на езерото, където ще ги чака оркестърът и ще свири някаква старомодна и романтична мелодия. Хийт ще коленичи, ще извади пръстена и ще я помоли да се омъжи за него.
Въображението му се задържа на тази картина, наслади й се до последно и сетне със съжаление я пропъди. Нямаше да има духов оркестър, нито предложение край езерото, нито дори пръстен, който да запечата съдбоносния миг, когато ще й предложи да се омъжи за него, тъй като пръстенът, който бе избрал, щеше да бъде готов следващата седмица. Заряза идеалния си план, защото, след като се запозна със семейство Грейнджър, Хийт видя колко много държат един на друг — колко много означава Анабел за тях — и реши, че трябва да бъдат свидетели на предложението му.
След като поднесе кафето и десерта, сервитьорът изчезна. На отсрещната страна на масата Анабел съскаше нещо на видния сърдечен хирург от Сейнт Луис, който нави къдрица от косата й около пръста си и обяви, че няма да я пусне, докато тя не разкаже на всеослушание как бе подмокрила гащичките си на рождения ден на някаква Лори.
Хийт стана. Адам пусна кичура на сестра си, а тя го изрита под масата.
— Ох! — Адам разтри пищяла си. — Заболя ме!
— Чудесно.
— Деца…
Хийт се усмихна. Колко му харесваше всичко това!
— Надявам се никой да не възрази, но имам да кажа две неща. Първо, да призная, че сте страхотни. И да ви благодаря, че ми позволихте да бъда тази вечер с вас.
Разнесоха се викове: «Браво, браво!», последвани от звън на чаши. Само Анабел остана мълчалива и подозрителна, но кавалерът й знаеше, че следващите му думи ще изтрият бръчките по челото й.
— Нямах щастието да отрасна в семейство като вашето. Мисля, че всички вие осъзнавате колко ви е провървяло. — Продължи да гледа Анабел, но тя се опитваше да вземе салфетката, която Адам подаде на Дъг под масата. Хийт изчака главата й отново да се покаже над масата. — Анабел, изминаха почти пет месеца, откакто ти нахлу в моя офис в онзи кошмарен жълт костюм и преобърна изцяло живота ми.