— Престани да се подценяваш. Ти си най-красивата жена, която познавам.
Можеше да се присмее на очевидната му наглост, ако не я болеше толкова много.
— Зарежи лъжите. Аз съм компромис, и двамата знаем това.
— Никога не правя компромиси — парира Хийт. — И съм дяволски сигурен, че не съм направил и с теб. Понякога хората си пасват и си намират идеалната половинка. Това се случи и с нас.
Той беше лицемерен като змия, но тя нямаше да се остави да я излъже.
— Вече започвам да разбирам. Ти си от тези, които не си позволяват да нарушат срока, който са определили за постигането на определена цел. Трийсет и петият ти рожден ден наближава. Време е да се поразмърдаш, нали? На купона видя, че съм чудесно бизнес допълнение. Харесва ти да бъдеш с мен. А тази вечер откри, че съм родена с онази сребърна лъжичка в уста, за която винаги си мечтал. Предполагам, че това е било като черешката на тортата за теб. Но си забравил нещо, нали? — Заповяда си да срещне погледа му. — Ами любовта? Какво ще кажеш за това?
Хийт дори не трепна.
— Какво за нея? Слушай внимателно, защото няма да бъда кратък. Ти си красива, всяка частичка от теб. Обичам косата ти, тази огнена копринена вихрушка. Обичам да докосвам тези непокорни къдрици, да вдъхвам уханието им. Обичам начина, по който мръщиш нос, когато се смееш. Това ме кара да се смея и аз всеки път. Обичам да те гледам как се храниш. Понякога омиташ чинията лакомо, сякаш те гонят, но когато разговорът те увлече, забравяш за всички вкусотии пред теб. Бог ми е свидетел, че обичам да те любя. Пожелавам те дори само като си го помисля. Обичам трогателната ти привързаност към онези старци. Възхищавам се на упорития ти труд…
И той продължи, докато кръстосваше върху малкия квадратен килим, изброявайки добродетелите й.
Започна да описва бъдещето им, нарисува розова картина на съвместния им живот в къщата му, партитата, които ще устройват, вълнуващите ваканции, които ще имат. Дори имаше дързостта да спомене деца, което окончателно я взриви.
— Престани! Веднага престани! — Тя стисна ръце в юмруци. — Изреди всичко, с изключение на единственото, което исках да чуя. Аз искам да обичаш мен, Хийт, не ужасната ми коса или умението ми да се оправям с клиентите ти, или това, че имам семейство, за което винаги си мечтал. Искам да обичаш мен, но ти не знаеш какво е любов, нали?
Чампиън остана невъзмутим.
— Чу ли всичко, което ти казах?
— Всяка думичка.
Той я пронизваше с поглед, опитвайки се да я омае и покори с убийствената си самоувереност.
— Тогава как бих могъл да не те обичам?
Ако не познаваше до болка всичките му ловки номера, можеше и да се хване, но сега думите му бяха напразно.
— Не зная — промълви младата жена тихо. — Ти ми кажи.
Хийт вдигна ръце, но тя усети как трескаво търси изход.
— Роднините ти са прави. Ти си ходещо бедствие. Какво искаш? Само ми кажи какво искаш.
— Искам най-доброто ти предложение.
Той се взря в нея. Настойчиво, пронизващо, заплашително, завладяващо. И тогава немислимото се случи. Извърна поглед. Със свито сърце Анабел видя как пъхна ръце в джобовете си, а раменете му се отпуснаха едва забележимо.
— Вече го получи.
Тя прехапа устни и кимна.
— Така си и мислех — рече и си тръгна.
Нямаше пари в себе си, но взе такси, а когато стигнаха пред дома й, помоли шофьора да я изчака, докато влезе вътре, за да вземе. Роднините й можеха всеки миг да се изсипят. Анабел грабна един куфар и започна да хвърля в него всичко, което й попадна пред очите. Не си позволяваше да мисли или чувства. Петнайсет минути по-късно беше в колата.
Малко преди полунощ в събота Порша разбра новината за предложението на Хийт. Обади й се Бакстър Бентън, който от години обслужваше масите в «Мейфеър Клъб» и беше подслушал всичко, казано на семейното парти на Грейнджър. Порша се бе свила на дивана, увита в стара плажна кърпа, по долнище на анцуг — вече не можеше да се пъхне в джинсите — сред море от обвивки на бонбони и смачкани книжни салфетки. След като затвори телефона, тя скочи на крака. За пръв път от няколко седмици изпитваше вълнение. В крайна сметка не бе изгубила прословутия си нюх. Ето защо не бе успяла да намери подходяща жена на Питона за последното запознанство. Химията, която бе усетила между него и Анабел онзи ден в офиса му, не беше въображаема.
Прекрачи падналата на пода плажна кърпа и грабна един брой на «Трибюн», за да види датата. Договорът й с Чампиън изтичаше във вторник, след три дни. Остави вестника и закрачи из стаята. Ако постигнеше щастлив завършек на тази история, тогава може би, само «може би», щеше да приключи със «Стабилни бракове», без да се чувства неудачница.