— Още от самото начало се опитах да ти обясня, че от такава като нея всичко може да се очаква — заговори тя. — Преди всичко никога не биваше да въртиш бизнес с госпожица Грейнджър. — Пристъпи по-близо. Очите й го пронизваха с тайнствената си синева, като два бездънни кратера. — И най-важното, не трябваше да се влюбваш в сватовницата си.
Все едно че го прониза с кинжал в корема.
— Не съм влюбен в нея! Не се опитвай да ми приписваш такива чувства.
Порша огледа празната бутилка от уиски.
— Да бе, не можеш да ме заблудиш.
Не, нямаше да търпи това.
— Какво ви става на вас, жените? Не можете ли да оставите всичко така, както е? Ние с Анабел се разбираме идеално. Но това не се оказа достатъчно за нея. Тя е дяволски комплексирана. — Започна да кръстосва нервно из стаята, докато в него все по-силно се надигаше усещането, че е несправедливо обиден. Мислено затърси нещо, което да потвърди думите му. — Например направо е побъркана на тема коса.
Порша най-после си припомни за своята коса и внимателно я докосна.
— С коса като нейната, мисля, че малко суетност може да й бъде простена.
— Ама тя мрази косата си — заяви той триумфиращо. — Казах ти, направо не е с всичкия си.
— При все това ти искаш да се ожениш за нея.
Гневът му стихна. Усещаше се като изцеден лимон. Нуждаеше се от още уиски.
— Всичко се разви някак неочаквано. Тя е мила, умна — умът й реже като бръснач и е много съобразителна, не само начетена. И е забавна. Боже, наистина ме кара да се смея. Приятелките й я обичат и само това говори достатъчно, защото те са невероятни жени. Не зная… Когато съм с нея, забравям за работата и…
Замълча. И без това бе казал твърде много.
Порша отиде до камината. Палтото й се разтвори. Под него се показаха долнището на червен анцуг и нещо като горнище на пижама. При обичайни обстоятелства той не би възприел сериозно жена с наситеносиньо лице и коса, опърпана като птиче гнездо, но все пак тя бе Порша Пауърс и той беше нащрек, и както се оказа, ненапразно, защото тя тутакси нанесе удара си.
— Но въпреки това ти, изглежда, я обичаш.
Хийт едва успя да прикрие объркването си.
— Стига, Порша, ние с теб си приличаме. И двамата сме реалисти.
— Само защото съм реалистка, не означава, че не вярвам в любовта. Е, може би не всички имат късмета да я срещнат, но…— Тя махна с ръка плахо, което никак не бе присъщо за нея. — Предложението ти сигурно здравата я е изненадало. Разбира се, тя те обича. Долових го по време на неуспешната ни среща. Изненадана съм единствено че тя не е готова да се примири с емоционалните ти задръжки и е отхвърлила предложението ти.
— Това че не исках да я лъжа, не означава, че предложението не беше дяволски добро. Щях да й дам всичко, от което се нуждае.
— Освен любов. Това искаше да чуе тя, нали?
— Думи, празни думи! Само делата са от значение.
С върха на обувката си агентката побутна гнусливо бутилката от уиски, търкаляща се на пода.
— А не ти ли е идвало наум — питам те само защото това ми е професията — че е възможно именно Анабел да е нормалната, а ти да си сбърканият?
— Мисля, че е по-добре да си вървиш у дома.
— А пък аз мисля, че прекалено се горещиш. Запознахме те с блестяща върволица от жени, но Анабел се оказа единствената, за която пожела да се ожениш. Дори само това би трябвало да ти даде достатъчно храна за размисъл.
— Разглеждам ситуацията логически. Това е всичко.
— О, да, ти си майстор в логиката, не може да се отрече — кимна Порша и заобиколи счупените стъкла. — Стига, Хийт! Престани с тези глупости! Не мога да ти помогна, ако не ми обясниш защо си изградил тази стена около себе си.
— Какво означава това? Решила си да се правиш на психиатър?
— Защо не? Бог ми е свидетел, че умея да пазя тайни. А и нямам цяла армия от близки приятели, готови да ги изтръгват от мен.
— Повярвай ми, едва ли ще ти е интересно да чуеш за травмите от детството ми. Да кажем само, че когато станах на петнайсет, разбрах, че оцеляването ми зависи от това, да не отдавам сърцето си на никого. Веднъж измених на този принцип и ми излезе много скъпо. И знаеш ли какво? Оказа се много по-здравословно да живея така. На всички го препоръчвам. — Пристъпи към нея. — Освен това, по дяволите, никак не ми се нрави намека ти, че съм някакво безчувствено чудовище, защото не съм такъв.
— Това ли разбра от думите ми? Е, ясно е, че всички класически симптоми са налице.
— Какви симптоми?
— На един влюбен мъж, естествено.
Хийт се сепна, сякаш го бе ударила.
— Погледни се. — Тонът й се смекчи. Стори му се, че долови в гласа й нотки на искрено съчувствие. — Тук не става дума за провалена сделка, а за твоето разбито сърце.