В главата му сякаш отекна тътен.
Порша се приближи към прозореца. Думите й достигаха до него приглушени, като че ли едва ги изтръгваше от гърлото си.
— Мисля… мисля, че точно така хора като нас двамата усещат любовта — като заплаха и опасност. Ние винаги трябва да владеем ситуацията, а любовта отслабва волята ни, прави ни уязвими. Хора като нас… Ние не понасяме уязвимостта. Но при все че полагаме всички усилия, рано или късно, любовта ни застига. И тогава… — Пое пресекливо дъх. — И тогава рухваме.
Все едно че го удари в диафрагмата и дишането му секна.
Жената се извърна бавно към него с вдигната глава. По сините й страни се виждаха сребристи ивици.
— Ще обявя кандидатката си. — Разбра, че той не е схванал за какво му говори, и продължи: — Обеща на мен и на Анабел, че имаме право да ти представим по още една кандидатка. Анабел ти представи Делейни Лайтфийлд. Сега е моят ред.
— Искаш да ме запознаеш с някоя? И то сега? Точно след като ми каза, че съм влюбен в Анабел?
— Имаме сключен договор — напомни му тя, като избърса носа си в ръкава на скъпото палто. — Ти постави условията, а аз имам на разположение прелестна млада жена. Точно такава, каквото ти трябва. Силна духом. Умна. Е, малко е импулсивна и темпераментна, но точно заради това няма да ти омръзне. Естествено, привлекателна е, като всички кандидатки, избрани от «Стабилни бракове». Освен това притежава удивителна червена коса…
Обикновено Хийт не беше от бавно загряващите и сега най-сетне включи.
— Искаш да ме запознаеш с Анабел?
— Не само искам. Ще го направя — ядоса се тя. — Имаме сделка. Договорът ти ще изтече едва в полунощ, във вторник.
— Но…
— Не можеш да продължиш сам. Време е професионалист да вземе нещата в свои ръце. — И просто така силите й я напуснаха и една сълза се търкулна по бузата й. — Анабел притежава… широко скроена душа, каквато ти нямаш. Тя е като свеж полъх, жена, която… ще съхрани човечността в теб. Няма да се задоволи с по-малко. — Гърдите й се повдигнаха, когато пое дъх, дълбоко и накъсано. — За съжаление, първо трябва да я откриеш. Разпитах тук-там. Не си е у дома.
Новината го стресна. Той искаше тя да е в безопасност в къщата на баба си. И да го чака.
Устните на Порша образуваха розова линия на фона на тъмносините й бузи.
— Чуй ме, Хийт! Обади ми се веднага щом я намериш. Не се опитвай сам да се справиш. Нуждаеш се от помощ. Разбираш ли ме? Това е моето запознанство.
Единственото, което той бе в състояние да разбере в момента, беше дълбочината на собствената му глупост. Обичаше Анабел. Разбира се, че я обичаше. Това обясняваше всички онези чувства, които толкова се боеше да назове.
Трябваше да остане сам и добре да помисли. Порша, изглежда, го разбра, защото пристегна палтото си и излезе от стаята. Хийт имаше чувството, че тежка футболна топка го е цапардосала здравата по главата. Свлече се в креслото и зарови лице в дланите си.
Токчетата на агентката отекваха по мраморния под в преддверието. Той чу как тя отвори входната врата, а след това най-неочаквано и гласа на Боди.
— Мамка му!
23.
Порша буквално падна в обятията на Боди, който не го очакваше и политна назад. Ръцете й мигом го обгърнаха и нямаха намерение да го пускат. Никога вече. Този мъж бе солиден като скала.
— Порша?
Той я сграбчи за раменете и я отдръпна няколко сантиметра назад, за да види лицето й.
Тя се взря в ужасените му очи.
— Всичко, което каза за мен, е вярно.
— Зная, но… — Той плъзна палец по синята й буза. — Бас ли си загубила, или какво?
Жената отпусна глава на гърдите му.
— Изминалите два месеца бяха наистина ужасни. Можеш ли само да ме прегърнеш и подържиш?
— Мога. — Боди я привлече по-близо и двамата останаха така за малко, окъпани от светлината, струяща от медните лампи на верандата. — Загубила си на пейнтбол? — попита накрая той.
Тя се вкопчи още по-здраво в него.
— Киселинен пилинг. Ужасно гори. Мислех, че навярно бих могла… да залича предишното си аз.
Боди разтри тила й.
— Да поседнем там, докато говорим.
Порша се сгуши по-плътно до него.
— Добре. Само не ме пускай.
— Няма.
Верен на думата си, той я обгърна през раменете, двамата прекосиха улицата и поеха към малкия квартален парк, където имаше само една зелена желязна пейка. Още докато вървяха, Порша заговори. Сухите листа шумоляха под краката им и тя му разказа всичко: за пиленцата от маршмелоу, за киселинния пилинг, за Хийт и Анабел. Сподели му, че са отказали услугите й като наставник в Групата за инициатива в малкия бизнес, както и страховете си.