— Ще трябва да се наредиш на опашката — подсмихна се футболистът. И двамата знаеха, че това не се отнасяше до срещата. — Харесвам те, Чампиън — заяви Робилард, — затова ще говоря направо. Вече си вън от играта. Трябва да съм пълен глупак, за да подпиша с агент, който оглавява черния списък на Фийби Кейлбоу.
— Единствената причина да присъствам в този списък е скъперничеството на Фийби. — Не бе напълно вярно, но сега не му беше времето да задълбава в сложните си отношения със собственичката на «Чикаго Старс». — На Фийби никак не й допада, че не пълзя на колене пред нея, и за разлика от останалите, не я слушам като кутренце. Защо не попиташ Кевин има ли основания да се оплаква от мен?
— Може и да няма, но за разлика от мен, на него му провървя, като се ожени за сестрата на шефката, така че ситуацията с Тъкър е малко по-друга. Истината е, че и аз вече успях да раздразня госпожа Кейлбоу, макар че нямам представа какво съм сторил, и не искам окончателно да изпортя всичко, като те наема.
Обтегнатите отношения на спортния агент с Фийби Кейлбоу отново му пречеха да постигне целта си. Независимо колко се стараеше да се помири с нея, той продължаваше да си плаща заради старите грешки. Но не издаде с нищо огорчението си, а само сви рамене.
— Изборът е твой.
— Всички агенти сте кръвопийци — оплака се горчиво Дийн. — Вземате два или три процента от парите, изкарани с толкова зор, и за какво? Заради малко бумащина. Голяма работа, няма що. Колко дни си се потил на игрището сутрин и следобед?
— Е, не колкото теб, това е дяволски сигурно, но бях твърде зает, за да си вземам изпитите с отличен, докато учех договорно право.
Робилард се засмя и Хийт отвърна на усмивката му.
— И за да няма недоразумения… Когато става въпрос за тлъстите заплати, които осигурявам на клиентите си, повярвай ми, вземам дяволски повече от три процента.
Куотърбекът дори не мигна.
— Братята Загорски ми гарантират, че ще ме уредят за рекламно лице на «Найки». Ти можеш ли да ми го обещаеш?
— Никога не обещавам нещо, което не е сигурно. — Хийт отпи от бирата си. — Не мамя клиентите си или поне не за нещо важно. Нито крада от тях, нито ги лъжа, нито ги злепоставям зад гърба им. В този бизнес няма агент, който да работи по-добре от мен. Нито един. Това е всичко, което мога да ти предложа. — Изправи се, извади дебела пачка, защипана с щипка, и остави една стодоларова банкнота на бара. — Ако искаш да говориш с мен, знаеш къде да ме намериш.
* * *
Като се прибра у дома късно вечерта, Хийт извади една изпомачкана стара покана от чекмеджето на скрина. Пазеше я там, за да му напомня за болката, която бе изпитал преди години, когато за пръв път я отвори. Тогава беше на двайсет и три.
«Сърдечно ви каним на сватбата на
ДЖУЛИ ЕЙМС ШЕЛТЪН и ХИЙТ Д. ЧАМПИЪН
и на сребърната сватба на
ВИКТОРИЯ и ДЪГЛАС ПИЪРС ШЕЛТЪН III
и на златната сватба на
МИЛДРЕД и ДЪГЛАС ПИЪРС ШЕЛТЪН II
В деня на свети Валентин, 18 ч.
В имението ни в Ист Хамптън, Ню Йорк»
Организаторът на сватбените тържества погрешно бе изпратил покана и на самия него, без да се усети, че той е младоженецът. Тогава Хийт за пръв път осъзна, че неговата сватба е само едно от винтчетата в добре смазаната семейна машина. И всичките му надежди се изпариха само за миг. Знаеше си, че беше прекалено хубаво, за да е истина. Как можеше Джули Шелтън да се влюби в младеж, който чистеше септичните ями, за да плаща обучението си в Юридическия факултет?
— Не виждам защо си толкова разстроен? — бе се учудила Джули, когато бе споделил съмненията си с нея. — Това е просто съвпадение на датите. Трябва да си щастлив, че така стриктно почитаме традициите си. Сватбата в деня на свети Валентин носи късмет в нашето семейство.
— Това не е просто денят на свети Валентин — бе възразил той. — Златна сватба, сребърна сватба… Къде щеше да си търсиш съпруг, ако аз не се бях появил точно навреме?
— Но ти се появи и не виждам какъв е проблемът.
Хийт се бе опитал да я убеди да промени датата на сватбата, но Джули не се бе съгласила.
— Ако ме обичаш, ще направиш, както ти казвам — бе настояла тя.
Обичаше я, но след многото безсънни нощи се убеди, че Джули го обичаше само като поредната удобна придобивка в добре уредения й живот.
Сватбата премина, както бе запланувана, само че пред олтара до нея застана един от приятелите й от детинство, така че представителката на третото поколение от рода Шелтън се венча точно в деня на свети Валентин. След две години се разведоха и с това завинаги бе сложен край на семейната им традиция. Но Хийт не изпита удовлетворение от тази вест.