— През цялото време се страхувам, Боди. Постоянно.
Той погали сплъстената й коса.
— Зная, миличка. Зная.
— Обичам те! И това ли знаеш?
— Това не го знаех. — Целуна я по върха на главата. — Но се радвам да го чуя.
Краят на шала закри едната й страна.
— А ти обичаш ли ме?
— Боя се, че да.
Порша се усмихна.
— Ще се ожениш ли за мен?
— Нека първо да видим дали ще можем да преживеем следващите няколко месеца, без да те убия.
— Добре. — Тя отново се притисна към гърдите му. — Сигурно си забелязал, че не съм най-грижовната жена на света.
— Всъщност си, макар и по свой странен начин. — Боди отметна шала й. — Все още не мога да повярвам, че ти е стигнала смелост да излезеш на улицата в този вид.
— Трябваше да свърша тази работа.
— Обичам жена, която е готова сама да се бори за отбора.
Тя долови в гласа му единствено възхищение и любовта й се разгоря по-силно.
— Трябва да уредя този брак, Боди.
— Още ли не си научила колко е опасна безпощадната амбиция?
— Не е каквото си мислиш. Най-добрата част от мен иска да направи това за Хийт. Искам да си тръгна с гордо вдигната глава. Един последен брак — този брак — и тогава ще продам агенцията.
— Наистина ли?
— Имам нужда от ново предизвикателство.
— Бог да ни е на помощ!
— Говоря сериозно, Боди. Искам да живея на воля. Да бъда безразсъдна и дива. Искам страстта да ме води. Да работя упорито над това, което могат да правят само най-силните жени на света.
— Е, вече наистина съм изплашен.
— Искам да ям. Пълноценно и с наслада. Да бъда по-добра и великодушна. Истински великодушна, без да очаквам нещо в замяна. Искам и на осемдесет да имам страхотна кожа. И никога повече не желая да се тревожа за мнението на околните. С изключение на твоето.
— О, боже, толкова съм възбуден, че всеки миг ще се пръсна. — Той я дръпна рязко от пейката. — Да вървим у дома. Веднага.
— Само ако обещаеш да не ми разказваш някой от онези твои тъпи и солени вицове.
— Ще се постарая да са по-безсолни.
— Знаеш, че нямам чувство за хумор — усмихна се тя.
— Ще поработим върху това.
И той покри с целувки синьото й лице.
В понеделник още преди да влезе под душа, Хийт се залови за телефона. Главата го цепеше, повдигаше му се, сърцето му бе свито от страх и в същото време изпитваше приповдигнато нетърпение. Шоковата терапия на Пауърс го бе накарала да осъзнае това, което отдавна се таеше в подсъзнанието му, но страхът му пречеше да признае, че обича Анабел с цялото си сърце. Всяка дума на Порша бе като стрела, попаднала право в целта. Неговият враг бе страхът, а не любовта. Ако не беше толкова заблуден да мери характера си с крив аршин, щеше отдавна да разбере какво не му достига. Той се гордееше с етическите си принципи на работа, интелектуалните умения и проницателност, със смелостта да поема риск, но не искаше да признае, че тежкото детство го бе осакатило емоционално. В резултат, животът му бе непълноценен, лишен от живец. Може би присъствието на Анабел щеше да му позволи най-сетне да разкъса оковите на задръжките и страховете и да се превърне в човека, който никога не бе имал смелостта да бъде. Но първо трябваше да я намери.
Тя не отговаряше нито на домашния телефон, нито на мобилния и много скоро Хийт установи, че приятелите й също не желаят да разговарят с него. След един бърз душ се свърза с Кейт. Отначало тя здравата му натри носа, но после призна, че Анабел се обадила в неделя сутринта, за да каже, че е добре, но не пожелала да съобщи на майка си къде се намира.
— И за всичко ти си виновен — заключи бъдещата му тъща. — Анабел е изключително чувствителна. Трябваше отдавна да си го разбрал.
— Да, госпожо. Обещавам, че ще оправя всичко веднага щом я открия.
Това я накара да омекне достатъчно, за да го предупреди, че братята Грейнджър са му вдигнали мерника и трябва да се пази от тях. Истински юнаци, харесваше ги!
Отправи се към Уикър Парк. От офиса непрекъснато го бомбардираха гневни съобщения, но той ги пренебрегна. За пръв път в кариерата си не се бе свързал с нито един клиент, за да поговорят за вчерашния му мач. И нямаше намерение да го прави, докато не откриеше Анабел.
В облачното октомврийско утро вятърът свиреше над езерото и носеше със себе си есенния хлад. Хийт спря в уличката зад къщата на любимата му и видя новото сребристо спортно ауди «ТТ Роудстър», което бе поръчал за рождения й ден, но нейният Шърман го нямаше. Господин Броницки веднага го съзря и излезе, за да разбере какво става, но освен информацията, че «госпожица Грейнджър е отпрашила като луда в събота сутринта», старецът не успя да му съобщи нищо ново. Но започна да разпитва за аудито и когато разбра, че е подарък за рождения й ден, заяви безцеремонно, че по-добре младият мъж да не очаква някакви «привилегии» в замяна на луксозното возило.