— Само защото баба й вече не е сред нас, не означава, че няма кой да се грижи за момичето.
— Аз ли не знам — промърмори Хийт.
— Какво каза?
— Казах, че я обичам. — Хареса му как прозвучаха думите и с наслада ги повтори: — Обичам Анабел и смятам да се оженя за нея.
Ако успее да я намери. И ако тя все още го иска.
Господин Броницки се намръщи.
— Само се постарай да не си вдига ценоразписа. Знаеш, че много хора са с малки доходи и не могат да се разпростират извън чергата си.
— Ще се постарая с всички сили.
След като господин Броницки паркира аудито в гаража си, за да е на сигурно място, Хийт обиколи къщата и потропа на предната врата, но напразно. В заключения дом нямаше никого. Извади телефона и отново се опита да се свърже с Гуен, но попадна на съпруга й.
— Не, Анабел не е нощувала у нас — рече Иън. — По-добре си пази гърба, пич. Гуен говори вчера с някой от читателския клуб и всички са настръхнали. Послушай съвета ми, човече: повечето от жените няма да си изпотрошат краката за някой, който не е влюбен в тях, независимо колко коса има.
— Но аз съм влюбен в нея!
— Кажи го на нея, не на мен.
— Опитвам се, по дяволите! И не мога да ти кажа колко утешително е да зная, че всички са запознати с личния ми живот.
— Сам си си виновен. Глупостта се заплаща.
Хийт затвори и се опита да обмисли положението, но докато не измъкнеше информация от някой от приятелите на Анабел, работата му беше спукана. Остана на предната веранда, за да прегледа съобщенията си. Нито едно не беше от нея. Защо останалите не го оставят на мира? Потри брадичката си и се сети, че втори пореден ден не се е бръснал, а с дрехите, които беше, щеше да има късмет, ако не го арестуват за скитничество. Беше навлякъл първото, което му попадна: марков тъмносин панталон, скъсана тениска в черно и оранжево с логото на «Бенгълс» от Синсинати и оплескано с боя червено яке с емблемата на «Кардинале» от Сейнт Луис, което Боди бе забърсал отнякъде и бе захвърлил в дрешника му.
Най-сетне успя да се свърже с Кевин.
— Хийт е. Дали си…
— Ще ти кажа само, че… макар да си блестящ агент, ти си…
— Зная, зная. Анабел у вас ли спа тази нощ?
— Не. И не мисля, че е при някоя от останалите си приятелки.
Хийт се отпусна на стъпалото на верандата.
— Трябва да разбереш къде е отишла.
— Да не мислиш, че ще ми кажат? Момичетата са провесили огромна табела с надпис «ЗАБРАНЕНО ЗА МОМЧЕТА» върху малката розова къщурка на читателския клуб.
— Ти си единствената ми надежда. Моля те, Кев.
— Зная само, че клубът има среща днес в един часа. През сезона Фийби почива в понеделниците и сбирката ще е в нейната къща. Моли ниже гирлянди, защото темата е хавайска.
Анабел обичаше читателския клуб. Разбира се, че ще е там! Щеше да изтича при онези жени за съчувствие и утеха толкова бързо, колкото я държаха крачетата й. Те щяха да й дадат това, което не бе получила от него.
— Има още нещо — продължи Тъкър. — Робилард се обажда на всички, опитвайки се да се свърже с теб.
— Ще почака.
— Добре ли чух? — удиви се куотърбекът. — Говорим за Дийн Робилард. Очевидно след няколко месеца търсене и лутане той е почувствал необходимостта да разполага с истински агент.
— По-късно ще се свържа с него — измърмори набързо Хийт, докато вървеше към колата си, паркирана на улицата.
— Няма ли да ме поздравиш за вчерашния мач? Може да се каже, че е най-добрият в цялата ми кариера.
— Да, поздравявам те. Ти си най-добрият. Но сега трябва да бързам.
— Добре, келеш такъв! Не зная кой си ти и какви ги вършиш, но веднага дай телефона на моя агент.
Хийт затвори. И тогава го осени прозрение. Дийн му бе звънял, но агентът не му вдигна. Ами ако Анабел не е прекарала последните две нощи при някоя приятелка? Ако се е втурнала към любимия си куотърбек?
Дийн вдигна след второто позвъняване.
— Порно дворецът на неповторимия гений на рекламата.
— Анабел при теб ли е?
— О, Хийтклиф? По дяволите, човече, ти наистина си оплескал работата с нея!
— Аз го зная, но ти откъде разбра?
— От секретарката на Фийби.
— Сигурен ли си, че не си го чул от самата Анабел? Тя беше ли при теб?
— Въобще не съм я виждал, но ако я зърна, непременно ще я посъветвам да ти каже да си го…
— Аз я обичам! — Хийт не искаше да крещи, но не успя да се сдържи. Някаква непозната, току-що излязла от отсрещната къща, уплашено се прибра вътре. — Обичам я — повтори малко по-спокойно. — И трябва да й го кажа. Но преди това трябва да я намеря.