— Съмнявам се, че ще ми се обади. Освен ако онзи тест за бременност…
— Предупреждавам те, Робилард, ако разбера, че знаеш къде е отишла и не ми казваш, ще строша всяка проклета кост в милион доларовото ти рамо.
— Момчето се кани да раздава удари наляво и надясно, а още дори не е обяд. Явно здравата си хлътнал. А сега, да ти кажа защо те търся, Хийтклиф. Двама важни тузари от «Пепсико» се свързаха с мен и…
Хийт затвори, прекъсвайки излиянията на божия дар в НФЛ, натисна бутона, за да отключи колата и подкара към «Дъ Луп» и «Бърдкейдж Прес». Срещата на читателския клуб бе насрочена за един часа и оставаше да «покрие още една база».
— Тази сутрин говорих с Моли. — Бившият годеник на Анабел оглеждаше небръснатото лице на Чампиън и странната му комбинация от дрехи иззад бюрото си в маркетинг отдела на издателската компания. — Достатъчно нараних Анабел. И ти ли трябваше да й причиняваш неприятности?
Не можеше да се каже, че Роузмари е най-привлекателната жена, която Хийт бе виждал, но беше добре облечена и излъчваше достойнство. Прекалено достойнство. Абсолютно неподходяща личност за неговата Анабел. Къде, по дяволите, й е бил умът да се хване с това създание?
— Нямах намерение да й причинявам неприятности.
— Сигурна съм, че си мислел, че й правиш огромна услуга, като си й предложил брак — изрече Роузмари провлечено, след което се зае да кастри злъчно агента и му изнесе проникновена лекция за мъжкото дебелокожие, при това употреби доста силни изрази.
А това бе последното, от което Хийт се нуждаеше в момента, и затова побърза да се измъкне при първа възможност.
Докато вървеше към колата, видя, че има над десетина нови пропуснати обаждания, но нито едно от човека, с когото искаше да разговаря. Махна от предното стъкло квитанцията за глоба за неправилно паркиране и подкара към магистрала «Айк». Когато се качи на магистралата, стомахът му вече се бе свил на топка. Повтаряше си, че тя, рано или късно, ще се прибере у дома, и че изчезването й не е повод за притеснение. Но нищо не можеше да разсее усещането, че всяка изминала минута е фатална. Любимата му страдаше заради него — заради глупостта му — и това беше непоносимо.
На междущатската магистрала «Ист Уест» попадна в задръстване и пристигна пред дома на Кейлбоу в един и петнайсет. Огледа паркираните на алеята коли за грозното зелено чудовище, което Анабел наричаше кола, но никъде не го видя. Може би е дошла с някой друг. Но когато натисна входния звънец, не можа да се отърси от обзелото го мрачно предчувствие.
Вратата се отвори рязко и той се втренчи надолу към Пипи Тъкър. Къси руси опашчици стърчаха от двете страни на главата й, а към гърдите си бе притиснала цял зоопарк от плюшени животни.
— Пуинц! Днес не ходих на детска градина, защото тръбите за водата се спукаха.
— Така ли? Ъ… Анабел тук ли е?
— Аз си играя с плюшените зверчета на Хана. Тя е на училище. Там тръбите не са спукани. Може ли да видя фона ти?
— Пип? — Леля й се появи в коридора. Беше облечена с черен панталон и тъмновиолетово поло, украсено с гирлянда от сини и жълти цветя. Изгледа недоумяващо размъкнатите дрехи на Хийт през очилата си за четене. — Надявам се полицията да хване този, който те е подредил така.
Пипи подскачаше щастливо.
— Пуинц е тук!
— Виждам. — Фийби сложи ръка върху рамото на детето, без да откъсва подозрителния си поглед от агента. — Дошъл си чак дотук, за да злорадстваш, така ли? Жалко, че не съм толкова великодушна, за да те поздравя за новия ти клиент.
Хийт се промъкна покрай нея в преддверието.
— Анабел тук ли е?
Собственичката на «Старс» свали очилата си.
— Хайде, започвай! Изреди всичките си планове да ме разориш.
— Не виждам колата й.
Котешките й очи се присвиха още по-подозрително.
— Говорил си с Дийн, нали?
— Да. Но той не знае къде е Анабел. — Нямаше смисъл да си губи времето да разпитва Фийби, затова се насочи към дневната — просторно помещение в провинциален стил, с открити греди и тавански полуетаж. Читателският клуб се бе събрал в уютното ъгълче отдолу. Присъстваха всички, с изключение на любимата му. Дори и семпло облечени, с книжни гирлянди около шиите, жените представляваха доста заплашителна групичка. Докато прекосяваше стаята, очите им го пронизваха като свредели. — Къде е тя? И не ми казвайте, че не знаете.
Моли, която седеше със скръстени крака, стана.
— Знаем, но ни помолиха да си държим устите затворени. Анабел иска да остане известно време сама.
Гуен го изгледа над огромния си корем. Заприлича му на враждебен Буда.