— Възнамеряваш да й изброиш още причини, поради които трябва да се омъжи за човек, който не я обича, така ли?
— Изобщо не е така. — Хийт стисна зъби. — Обичам я. Обичам я с цялото си проклето сърце, но няма да мога да я убедя, ако някой не ми каже къде, по дяволите, е отишла.
Нямаше намерение да се държи толкова грубо. Чърмейн се обиди и го изгледа сърдито.
— И кога те осени това чудодейно прозрение?
— Миналата нощ. Една синя жена и бутилка скоч ми отвориха очите. Сега ще ми кажете ли къде е тя?
— Категорично не — заяви Кристъл.
Джанин го изгледа кръвнишки.
— Ако тя се обади, ще й предадем, че си я търсил. И че поведението ти никак не ни се е понравило.
— Лично ще й предам проклетото съобщение — тросна се той.
— Дори и великият Хийт Чампиън не може да ни застави да проговорим. — От тихия, но твърд глас, с който Моли изрече тези думи, по гърба му пробягаха студени тръпки. — Анабел ще се свърже с теб, както и когато тя реши. А може и да не реши. От нея зависи. Зная, че не ти е в природата, но трябва да бъдеш търпелив. От днес тя командва парада.
— Освен това ще бъдеш доста зает — подхвърли ехидно госпожа Злоба зад гърба му. — Сега, след като Дийн обърна гръб на благосклонността на жената, собственичка на отбора, в който играе…
Хийт рязко се извъртя към нея.
— В момента хич не ми пука за Дийн, Фийби, и сега ще ти кажа една новина: в живота има много по-важни неща от футбола!
Тя повдигна леко вежди. Той отново се извърна към жените, готов едва ли не да ги удуши, но да изтръгне от тях нужната информация, когато изведнъж осъзна, че целият му гняв се е стопил. Вдигна ръце и смаяно установи, че те все още треперят. Но когато заговори, гласът му трепереше още по-силно.
— Тя… аз… трябва да оправя нещата. Не мога да понеса да стоя със скръстени ръце, след като знам, че тя… страда заради мен. Моля ви…
Но явно те нямаха сърца, защото една по една извърнаха глави.
Хийт излезе като замаян от къщата. Не виждаше къде стъпва. Отвън се бе извил вятър и студеният въздух проникна през дрехите му. Машинално протегна ръка към телефона, въпреки всичко надявайки се, че тя му е звъняла, макар да знаеше, че не е.
Бяха го търсили от «Чийфс», както и Боди, и Фил Тайри. Опря длани върху покрива на колата и сведе глава. Той заслужаваше да страда, но не и Анабел.
— Тъжен ли си, Пуинц?
Той се обърна назад към къщата и видя Пипи, застанала на най-горното стъпало на верандата. Под едната мишница стискаше плюшена маймунка, а под другата — мече. Едва сдържа безумния си порив да я вдигне и поноси малко, да сгуши главата й под брадичката си и да я притисне силно до гърдите си така, както тя притискаше плюшените животни. Пое с усилие малко въздух.
— Да, Пип, малко съм тъжен.
— Ще плачеш ли?
Хийт преглътна буцата, заседнала на гърлото му.
— Не, момчетата не плачат.
Вратата зад нея се отвори и се появи леля й — русокоса, властна и безмилостна. Не му обърна никакво внимание. Вместо това приклекна до племенницата си, повдигна една от малките й опашчици и заговори тихо в ухото й. Той бръкна в джоба си за ключовете.
Фийби се обърна, за да влезе в къщата. Пипи пусна плюшените животни и затопурка надолу по стълбите.
— Пуинц! Трябва да ти кажа нещо. — Затича се към него, а розовите й маратонки проблясваха във въздуха. Когато стигна до него, наведе глава назад, за да го вижда по-добре. — Зная една тайна.
Той се наведе към нея. Тя ухаеше на невинност, флумастери и плодов сок.
— Каква?
— Леля каза да не казвам на никого, дори и на мама, а само на теб.
Хийт погледна към верандата, но Фийби бе изчезнала.
— За какво се отнася?
— За Бел! — ухили се малкото дяволче. — Тя е заминала за нашия лагер!
Мощният прилив на адреналин във вените го зашемети. Зави му се свят. Вдигна Пипи, притисна я към гърдите си и я разцелува по бузките.
— Благодаря ти, скъпа. Благодаря, че ми каза.
Тя хвана брадата му, намръщи се и го бутна.
— Бодеш!
Той се засмя, целуна я още веднъж и я остави на земята. Беше забравил да изключи телефона си и той иззвъня. Очите й се разшириха. Хийт машинално отговори.
— Чампиън.
— Хийтклиф, имам нужда от агент, човече — излая Дийн, — и се кълна в Бога, че ако още веднъж ми затвориш…
Той пъхна телефона в ръката на Пипи.
— Поговори с този мил чичко, захарче. Кажи му, че твоят татко е най-великият куотърбек на света.
Докато потегляше с колата от алеята, видя как момиченцето се запъти обратно към верандата, притиснала телефона до ухото си, а опашчиците й подскачаха весело, докато тя бърбореше оживено.
Завесата на единия прозорец се раздвижи и Хийт зърна за миг най-могъщата жена в НФЛ. Може би бе игра на въображението му, но му се стори, че тя се усмихва.