По верандата се чуха леки стъпки, прекалено леки, за да бъдат негови. На вратата се почука. Едва влачейки крака, Анабел прекоси стаята, отвори вратата… и извика. Но за нейна чест не беше сърцераздирателен писък като във филм на ужасите, а по-скоро сподавен вопъл.
— Зная — произнесе един познат глас. — Имала съм и по-добри дни.
Анабел неволно отстъпи крачка назад.
— Цялата си синя.
— Козметична процедура. Беленето на кожата вече започна. Може ли да вляза?
Анабел се отдръпна. Дори да не беше със синьо лице, което се бе напукало като евтина чанта от имитация на крокодилска кожа, Порша явно не беше в най-добрата си форма. Мастиленочерните й коси бяха прилепнали към главата, чисти, но без да са оформени в изискана фризура. Отпред на белия пуловер имаше скорошно петно от кафе. Беше напълняла и джинсите й бяха тесни. Тя огледа бунгалото.
— Говори ли с Хийт?
— Ти какво правиш тук?
Пауърс отиде до кухнята и надникна през вратата.
— Организирам последното си запознанство. Ти избра Делейни Лайтфийлд. Аз избирам теб. Добре дошла като клиент на «Стабилни бракове». Да видим дали ще ти намерим някакъв грим. Прилични дрехи също няма да са излишни.
— Ти си луда!
Порша я удостои с изненадващо жизнерадостна усмивка.
— Да, но не чак толкова, колкото бях преди. Стана по-интересно да се живее. След като изплашиш цял ресторант, пълен с хора — «Бъргър Кинг» край Бентън Харбър — вече няма защо да се тревожиш за външността си. Чувстваш се напълно освободена.
— Влязла си в «Бъргър Кинг» в този вид?
— За да се отбия в тоалетната. Освен това Боди ме предизвика.
— Боди?
Тя се усмихна. Синьото около устните й правеше хубавите й бели зъби да изглеждат жълти.
— Ние сме любовници. Дори повече от любовници. Влюбени сме. Странно е, зная, но никога досега не съм била толкова щастлива. И ще се оженим. Е, той още не се е съгласил, но ще омекне. — Тя се вгледа по-внимателно в Анабел и се намръщи. — По зачервените ти очи разбирам, че с Хийт сте поговорили и от това нищо хубаво не е излязло.
— Напротив, излезе. Отказах му и си тръгнах.
Порша вдигна ръце.
— Защо ли не съм изненадана? Е, стига толкова, край на играта. Вие, аматьорите, се позабавлявахте, но е време да се оттеглите и да оставите на професионалиста да си свърши работата.
— Явно си загубила не само красотата, но и ума си.
Колкото и да бе изненадващо, конкурентката й не се обиди.
— Красотата ми ще се завърне с пълния си блясък. Почакай само да видиш какво се крие под всичко това.
— Засега ще трябва да повярвам на думите ти.
— Казах на Хийт да не разговаря с теб без мен, но той е твърдоглаво магаре. А ти… точно ти би трябвало да си по-чувствителна. Нима не си научила нищо за този бизнес? Двама различни мъже ми казаха да не те наричам «глупачка», но честно, Анабел, това определение сякаш е създадено точно за теб…
— Благодаря, че се отби. — Младата жена закрачи гневно към вратата. — Жалко, че трябва толкова рано да си тръгнеш.
Порша приседна на страничната облегалка на дивана.
— Имаш ли дори най-малка представа колко смелост му е била нужна, за да приеме факта, че се е влюбил в теб, да не говорим за това, да дойде тук и да ти разкрие сърцето си? А ти какво направи? Запрати обратно неговите чувства в лицето му, нали? Изключително неразумно, Анабел, особено с Хийт. Той е много неуверен емоционално. От това, което Боди ми каза, Чампиън е очаквал подсъзнателно да реагираш по този начин и не мисля, че ще събере смелост отново да заговори за чувствата си.
— Неуверен? Та той е най-самоувереният и дързък мъж в цялата вселена. — Но Порша бе разколебала вярата й и вече не чувстваше толкова твърда почва под краката си. — Той не ме обича — заяви тя още по-убедено. — Хийт просто не може да понесе някой да му каже «не».
— Много грешиш — изрече един глас зад нея.
Анабел се извъртя рязко и видя Боди, застанал на прага. За разлика от Порша, той бе стилно облечен от глава до пети в сив пуловер, идеално прилепнали джинси и високи боти.
Младата жена се хвърли в атака.
— Хийт ли те изпрати? Съвсем типично за него да прехвърля другиму неприятните бъркотии, с които мрази сам да се занимава.
— Все пак тя си остава кучка — заяви Порша на Боди, сякаш тя не бе в стаята.
Мъжът повдигна вежди леко укорително.
— Миличка…
Порша протегна ръка.
— Зная, зная… Ако беше мъж, щяха да й лепнат етикета «агресивен». Но честно, Боди, понякога кучката си е просто кучка.
— Именно.
— Правилно ме разбра — развесели се Порша.
Той се захили и Анабел започна да се чувства излишна на своя територия. Боди най-сетне успя да откъсне очи от Синьото момиче.